Начало / Читатели / „Последният пир“ от Джонатан Гримуд (ревю)

„Последният пир“ от Джонатан Гримуд (ревю)

Мая КАСАБОВА

Не е достатъчно да си с добри намерения, пък макар и с малко странен вкус за нещата. Особено за храната. Нали казват, че това което ядем, определя същността ни? Е, не може да се опитваш да вкусиш от всяко нещо и накрая да не си навлечеш проблеми. Просто не става.

„Последният пир“ описва живот, белязан от загубата и инстинкта за оцеляване, минал през трудностите на първото приятелство и затвърждаването на позициите, особено във време на политически промени в просвещенска Франция.  Живот, толкова образен и наситен с вкусове и човешки съдби, колкото и апетитът на главния герой с идеи за непознати и неизследвани вкусови усещания.

Странни ще ви се видят някои неща, но ви съветвам да продължите да четете, за да разберете докъде води прекаленото вманиачаване по някои все пак тленни, макар и необходими неща като храната.

С упадъка на една държава, към упадък се насочва и героят в романа на Джонатан Гримуд, макар и още да не го знае. Постоянните намеци от негова страна, че в даден момент не е знаел какво ще се случи, карат читателя да продължава да се рови в историята на този необикновен човек, с необикновени вкусове, в чието изграждане всъщност има роля и заобикалящия го свят.

Кръгът се затваря с Френската революция, която слага край на благородничеството и на целия познат досега начин на живот, който отстъпва място на създаването на новата история на Франция, в която могат да участват само тези, които са склонни да се променят и да започнат нов живот. Всички други са излишни.

Някои сравняват „Последният пир“ с „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд. Няма нищо, ама нищо общо!!! В „Парфюмът“ се срещаме с неописуем патологичен случай, причиняващ вреда и мъка на всичко и всеки около себе си, докато тук нашият герой е изтъкан от желание за промяна и то положителна промяна в живота си.

Късметът го изоставя още в най-крехка детска възраст, когато случайни благодетели го откриват, ядящ бръмбари до порутената си и изоставена къща, в която родителите му – благородници, са умрели от глад. От там насетне, историята на Жан-Мари д’Ому, с важната благородническа представка пред фамилията, е низ от щастливи случайности, които му осигуряват живота, на който се радва дълги години. Само че това не е достатъчно.

Интересна, многопластова и загадъчна книга – точно като изтънчено ястие, чиито съставки не можете да разпознаете веднага.

Тези съставки ще ви изненадат, може би и погнусят в моментите, в които прозрете какво се крие зад опияняващия вкус, но ще продължите да опитвате, защото вече ще сте пристрастени.

Прочетете още

200811_b

„Брит-Мари беше тук“ от Фредрик Бакман (ревю)

Веселина СЕДЛАРСКА „Трябва да знаеш, че когато бях малка, със семейството ми отидохме на море. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *