Начало / Читатели / „Последният пир“ от Джонатан Гримуд (ревю)

„Последният пир“ от Джонатан Гримуд (ревю)

Мая КАСАБОВА

Не е достатъчно да си с добри намерения, пък макар и с малко странен вкус за нещата. Особено за храната. Нали казват, че това което ядем, определя същността ни? Е, не може да се опитваш да вкусиш от всяко нещо и накрая да не си навлечеш проблеми. Просто не става.

„Последният пир“ описва живот, белязан от загубата и инстинкта за оцеляване, минал през трудностите на първото приятелство и затвърждаването на позициите, особено във време на политически промени в просвещенска Франция.  Живот, толкова образен и наситен с вкусове и човешки съдби, колкото и апетитът на главния герой с идеи за непознати и неизследвани вкусови усещания.

Странни ще ви се видят някои неща, но ви съветвам да продължите да четете, за да разберете докъде води прекаленото вманиачаване по някои все пак тленни, макар и необходими неща като храната.

С упадъка на една държава, към упадък се насочва и героят в романа на Джонатан Гримуд, макар и още да не го знае. Постоянните намеци от негова страна, че в даден момент не е знаел какво ще се случи, карат читателя да продължава да се рови в историята на този необикновен човек, с необикновени вкусове, в чието изграждане всъщност има роля и заобикалящия го свят.

Кръгът се затваря с Френската революция, която слага край на благородничеството и на целия познат досега начин на живот, който отстъпва място на създаването на новата история на Франция, в която могат да участват само тези, които са склонни да се променят и да започнат нов живот. Всички други са излишни.

Някои сравняват „Последният пир“ с „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд. Няма нищо, ама нищо общо!!! В „Парфюмът“ се срещаме с неописуем патологичен случай, причиняващ вреда и мъка на всичко и всеки около себе си, докато тук нашият герой е изтъкан от желание за промяна и то положителна промяна в живота си.

Късметът го изоставя още в най-крехка детска възраст, когато случайни благодетели го откриват, ядящ бръмбари до порутената си и изоставена къща, в която родителите му – благородници, са умрели от глад. От там насетне, историята на Жан-Мари д’Ому, с важната благородническа представка пред фамилията, е низ от щастливи случайности, които му осигуряват живота, на който се радва дълги години. Само че това не е достатъчно.

Интересна, многопластова и загадъчна книга – точно като изтънчено ястие, чиито съставки не можете да разпознаете веднага.

Тези съставки ще ви изненадат, може би и погнусят в моментите, в които прозрете какво се крие зад опияняващия вкус, но ще продължите да опитвате, защото вече ще сте пристрастени.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

220642_b

Мишел Обама разказва интимно за успеха

Ето защо „Моята история“ може да е настолна книга за всяко момиче Светът ни постоянно …