Начало / Интервюта / Елизабет Гилбърт: Не се боря с предразсъдъците, защото имам мисия – да бъда писател

Елизабет Гилбърт: Не се боря с предразсъдъците, защото имам мисия – да бъда писател

Елизабет Гилбърт е родена през 1969 г. Тя е известна най-вече с бестселъра си „Яж, моли се и обичай“, който е адаптиран и на големия екран с участието на Джулия Робъртс и Хавиер Бардем. Книгата е достъпна и в родните книжарници.  На български могат да се намерят и продължението на хита й „Кажи да“, както и биографичната „Знакът на всички неща“. През септември на англоезичния пазар ще се появи и поредната й книга „Big Magic“, която ще бъде гид за това как да отключим творческата си страна.

Ето какво казва Гилбърт за сп. „Омега“ в интервю, цитирано от Huffington Post:

Преди време определихте дома си като „нещото, което обичате повече от самата себе си“. След като съпругът Ви бе депортиран  и живяхте с него няколко години в изгнание промени ли това мнение? Какво е сега домът за Вас?

Толкова съм непостоянна. Точно продадох къщата, за която пиша в „Знакът на всички неща“. С мъжа ми сме напът да продадем и жилищата, които имаме във Френчтаун. Единственото, на което продължавам да държа е да не притежавам нищо и да не принадлежа никъде.

Имаше момент, е който преминах през това да се чувствам наистина на земята. Тогава просто имах нужда от къща, градина, съседи, общност. Това беше такава уеха за мен. Особено след успеха на „Яж, моли се и обичай“. Беше наистина хубаво да съм в малка общност, където хората наистина ни пазеха. Чувствахме се страхотно там. Сега вече съм на фазата „А сега къде ще отидем?“

Преместихме се в малка къща и оставаме много малко време в нея. Може би се връщам към някое старо мое аз. Хората имаме толкова много същности. Явно е време да премина към следващата си.

 „Знакът на всички неща“ беше първата книга, която написахте от вкъщи.  Къде написахте следващата – „Big Magic“?

 Написах я в разни хотелски стаи, защото миналата година много пътувах с тура на Опра Уинфри. Това беше точно противоположното усещане на  „Знакът на всички неща“ . Книгата е бърза, за самопомощ. Езикът й е като голяма палатка. Не искам никой да остане извън нея. Исках да кажа всички тези неща по възможно най-простия начин. Така че по някакъв начин беше възможно да пиша по летища и хотелски стаи.

Преди „Яж, моли се и обичай“ Вие сте била финалист за наградата ПЕН/Хемингуей, спечелила сте приза „Пушкарт“ и наградата Национална книга. Като „сериозен писател“ се опитахте да извадите мъжа от себе си. В своите спомени се представяте женствено, на моменти дори като „чиклит“. Защо има такова голямо разграничаване на историите за жени, дори при приемането на факта, че жените четат повече от мъжете?

Мисля, че това е последната пропаст на различията мъже – жени. Не се вбесявам на тези етикети, защото мисля, че ще е само загуба на енергия. Струва ми се непосилно да контролирам това, което светът мисли за мен. Така че – всеки да си мисли, каквото си иска.

Уморих се да се възмущавам, което не означава, че по света не са останали причини за възмущение. Просто това изисква много усилия и предпочитам да си пазя силите за битки, които си струват. Джеси Джексън казва: „Единствената защита срещу расизма е изключителността. Единствената защита срещу сексизма е изключителността“.

Не се боря с предразсъдъците и стереотипите, защото имам мисия и тя е да бъда писател. Да се опитвам да пиша по възможно най-добрия начин. Останалото не е моя работа. Мисля, че ако всички жени продължат да си вършат работата по най-добрия възможен начин, бариерите ще отпаднат сами и такива разговори повече няма да има.

Какво четете в момента? И какво искате да прочетете след това.

Точно сега чета нещо, което за мой срам досега не съм чела – „A Passage to India“ на Е. М. Форстър. Толкова е добра, всеки трябва да я прочете. Ще се радвам да представя и „Station Eleven“ на Емили Сейнт Джон Мандел. Книгата има номинация на най-добра книга за наградата Национална книга. Не мога да я затворя вече.

Освен това последно покрай проучването за „Big Magic“ се зарових в архиви за театралния живот в Ню Йорк през 40-те години на миналия век. Искам да пиша за женския промискуитет, тема, която наистина ме вълнува. Става дума за това как сексуалното желание на жените не ги кара да се срамуват и не разрушава живота им. При определени условия, разбира се. В момента разсъждавам по тези теми.

Свързани заглавия:

Елизабет Гилбърт написа есе за съблазняването

Елизабет Гилбърт с урок по креативност, вдъхновен от Дийпак Чопра

Следващата книга на Елизабет Гилбърт ще бъде творчески гид

„Яж, моли се и обичай“ от Елизабет Гилбърт (откъс)

Елизабет Гилбърт номинирана за „Wellcome Book Prize“

Книги от Елизабет Гилбърт тук

Прочетете още

211574_b

Как да изкачим върха и да продължим нагоре

На 20 февруари излиза луксозното издание на „Пътят на духовността“ от Хорхе Букай. След „Пътят …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *