Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 23 юни, се навършват 126 години от рождението на руската поетеса Анна Ахматова. Истинското й име е Анна Андреевна Горенко. Тя е представителка на модернизма и е една от най-значимите за руския литературен канон авторки. Емоционалният й стил я отличава от нейните съвременници в поезията. Творчеството й е забранявано по време на режима на Сталин. Николай Гумильов, съпруг на Ахматова и също поет, е разстрелян от руските власти. Синът й, историкът Лев Гумильов, прекарва много години в ГУЛАГ. Ахматова умира през 1966 г. Представяме ви цитати от Ахматова, публикувани в goodreads.com и izquotes.com.
„Закъсня с години, но колко се радвам да те видя.“
„Животът на всеки от нас е шекспирова драма, увеличена до крайна степен.“
„Италия е мечта, която остава с теб до края на живота ти.“
„Моята сянка е приятелят, за когото копнея.“
„Беше време, в което само мъртвите се усмихваха доволни, че са оставени най-сетне да почиват.“
„Всичко, което съм, виси на косъм днес.“
„Истинската нежност не може да бъде сбъркана. Тя е тиха и не може да бъде чута.“
„Кураж: велика руска дума, подходяща за езика на децата на нашите деца, чисти и свободни.“
„Струва ми се, че съм в сън – случаен гост в това ужасяващо тяло.“
„Всичко е било плячкосано, предадено, продадено; крилото черната смърт проблесна напред.“
„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури.“
„Защо този век е толкова по-лош от всички преди него?“
„Винаги чувам тъжните гласове на лятото да преминават като червеношийки над високата трева.“
„Винаги съм си била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат.“
„Лудостта вече е вдигнала крило и е покрила половината ми душа.“
