Начало / Читатели / „Останалите“ от Том Перота (ревю)

„Останалите“ от Том Перота (ревю)

 

Десислава ВЕЛИНОВА

Както пише и на задната корица, книгата на Том Перота „Останалите“ е отличена като един от романите на 2011 г. според „Вашингтон Поуст“.

Не се лъжете обаче по корицата, въпреки че на нея има сладко кученце. Том Перота умее да разказва увлекателно, но книгата му не е никак миловидна.

„Останалите“ не е типичен постапокалиптичен роман. На 14-ти октомври една голяма част от хората просто изчезват – като дим. Никой не знае причината за този феномен, никой не е способен да намери отговор. В хода на повествованието съвсем леко е загатната възможната причина. Но Том Перота не се интересува от въпроса „защо“ са изчезнали тези хора. Това, което разбираме от книгата, е „как“ – как оцеляват „останалите“.

Всеки се бори със загубата си по различен начин и всеки се опитва някак да продължи напред. Фокусът е върху едно семейство, останало цяло след т.нар. Възнесение. Майката обаче решава да продължи живота си извън дома, присъединявайки се към култ. Синът отива в колеж и се забърква в странна каша. Дъщерята изразява протеста си, забърквайки се с наркотици. А бащата се лута в търсене на любов. Както впрочем всички герои в романа.

„Останалите“ е изключително човешка книга – акцентът не пада върху свръхестественото събитие, а върху ефекта, който оказва то на хората. Ако очаквате бурно действие, екшън или секретни научни експерименти, тази книга не е за вас. За да се насладите на „Останалите“ напълно, както аз направих, трябва да сте наясно в какво се забърквате. Психологически роман, който започва бавно, но постепенно разгръща потенциала и силата си, открадвайки напълно вниманието ви.

„Останалите“ тук

 

Прочетете още

200811_b

„Брит-Мари беше тук“ от Фредрик Бакман (ревю)

Веселина СЕДЛАРСКА „Трябва да знаеш, че когато бях малка, със семейството ми отидохме на море. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *