Начало / Интервюта / Джохана Басфорд: Не стремежът към съвършенство е важен, а това да оставиш своята следа

Джохана Басфорд: Не стремежът към съвършенство е важен, а това да оставиш своята следа

Шотландската илюстраторка Джохана Басфорд изпревари по интерес и бестселърови автори като Харпър Лий и Джордж Мартин, обяви през април авторитетния в. „Гардиън“. Тя оглави класациите за най-продавани книги на „Амазон“ с книжките си за оцветяване за възрастни. Според монополиста в електронната търговия с книги тя е продала над 1,4 милиона екземпляра от изданието си, включващо ръчно нарисувани илюстрации на флората и фауната в нейната „Тайна градина“. Само за седмица пък новата й книга „Омагьосаната гора“, е продадена в над 226 000 копия. В края на юни книгите й ще бъдат достъпни и в родните книжарници. Те ще бъдат издадени от „Софтпрес“. Предлагаме ви интервюто на Басфорд, дадено за digitalartsonline.co.uk.

–––––––-

Как се случи успехът на книгите?

–          Продажбите на книгите бяха стабилни до миналото лято. Издателите ми бяха щастливи, а аз – доволна. Например във Франция продажбите бяха изключително силни – надминахме продажбите на готварски книги! Обожавам идеята, че шикозните парижанки са оставили тенджерите настрана в полза на моливи и флумастери.  После изведнъж настъпи някаква лудница. Забелязах засилване на трафика в сайта ми и към акаунтите ми в социалните медии от места като Бразилия, Тайланд и Корея. Оказа се, че причина за това е излизането на книгите в чужбина. За 90 дни след излизането си „Тайната градина“ продаде 130 000 копия в Корея. Лудница! През есента на 2014 отбелязахме продажбата на 200 000-ния екземпляр, а аз танцувах из студиото от радост. Обадих се на редакторката ми и я помолих да ми звънне, когато достигнем четвърт милион екземпляра, защото исках да туитна за това. Телефонът обаче замлъкна и се уплаших ужасно. Оказа се, че всъщност сме на път „да заковем“ един милион екземпляра по Коледа.

Какъв е основният апел на оцветяването за купувачите на твоите книги? И защо са привлечени именно към тях?

–          Струва ми се, че оцветяването за възрастни бе нещо като ъндърграунд течение от години. Родителите често ми казват, че са чакали децата им да си легнат, за да се възползват от книжките и моливите им. За разлика от традиционните рисувателни книги, таргетирани към деца, моите илюстрации са супер заплетени и детайлни. Старая се всяка страница, сама по себе си, да е мини произведение на изкуството. Докато детските книги използват относително прости изображения, аз рисувам картини, които са толкова детайлни, колкото биха били, ако бяха предназначени за принтове в ограничен тираж или корици. Подписах договора си за първата рисувателна книга за възрастни в края на 2011 г. – много преди този жанр да разцъфне като днес. Не се опитвахме да подражаваме на друга успешна книга или да следваме наложен и успешен модел, дори не бяхме сигурни, че нещо такова ще се продава. Първият тираж беше от колебливите 13 000 и бях сигурна, че майка ми ще трябва да купи голяма част от него.  Радостта от това да си първи и да направиш нещо, което никой друг не е правил досега се дължи на това, че бях напълно егоистична и създадох тази книга в блажена самота – направих една красива книга, която самата аз исках да притежавам и изрисувам. Мисля си, че това си личи в картините. С риск да прозвуча като хипи – тази книга е създадена с любов и от любов – нямаше намесени финансова мотивация или въжделения за комерсиален успех. Работих по нея късно през нощта и през уикендите, докато основната ми работа през деня бяха илюстрациите за клиенти. Когато отчетите от продажбите започнаха да идват и в „Амазон“ се появиха други рисувателни книги за възрастни, взех решението да не ги гледам. Не исках да се влияя, дори и подсъзнателно, от създаденото от друг. Исках да запазя около себе си това изолирано балонче, в което се намирах, когато създадох „Тайната градина“.

Има ли нещо специфично, което правиш с композицията на рисунките си, за да станат особено подходящи за оцветяване?

–          За да сме честни, те не се различават чак толкова от обичайната ми работа като илюстратор. Може би затова ми трябва толкова време, за да създам всяка страница – понякога дори и три дни. Опитвам се да не блокирам части от изображението, запълвайки ги в черно, а вместо това да ги оставя празни, за да може хората да ги оцветят с предпочитан от тях нюанс.  Опитвам се да разнообразявам композициите в книгата – повтарящи се модели, панорами, симетрични мотиви… Харесва ми мисълта, че хората могат да се потапят в книгата, да открият нещо, което ги запленява и да се впуснат в рисуване. Няма нужда да довършиш започнатото веднага или пък задължително да започнеш от началото към края. Дори не е необходимо да спазваш контурите – постоянно разказвам на хората, че самата аз непрекъснато излизам от очертанията. Просто го замаскирам, правейки контура малко по-плътен. Не стремежът към съвършенство е важен, а това да оставиш своята следа.  Когато бях малка баща ми ме видя да удебелявам контура, за да скрия изплъзнала се драскулка. Обвини ме в „мамене“. Още тогава, едва на пет, си мислех, че това е смешно. За какво „мамене“ може да става дума при рисуването?

Какво следва?

–          Работя по третата и четвъртата книга – толкова много идеи, а толкова малко време! Тъкмо завърших един етикет за лимитирана серия бутилки за компанията на съпруга ми. Имам един дълъг списък със задачи за изпълнение, които включват и работа за благотворителни проекти.

Позволи ли ти успехът да се захванеш с нещо, което преди не можеше да направиш?

–          Да, даде ми сигурност да взема участие в някои проекти, които преди не можех да си позволя – например работа про боно за благотворителни организации, както и да приема поръчки от клиенти с убийствена концепция, но ограничен бюджет. Може би най-важното е, че книгите оказаха влияние на начина, по който избирам кои поръчки да приема. Преди година станах майка и не бях подготвена за лудостта и хаоса, които съпътстват ежедневието на работещите родители. Преди мразех да отказвам поръчки – ако трябваше да работя 20 часа в денонощието, го правех. Сега си имам едно малко човече, за което да се грижа, което изисква денонощно внимание без да добавяш към това крайни срокове и конферентни разговори. Книгите ми предоставиха гъвкавост – в издаването се работи с крайни срокове от порядъка на седмици и месеци, докато в рекламата говорим за часове и дни. Късметлийка съм, че мога да си избирам проектите, по които да работя. Има дни, в които не докосвам моливи. И съм окей с това.

Свързани заглавия

Световният хит „Тайната градина“ за оцветяване ще излезе и на български

Книжка за оцветяване за възрастни стана бестселър

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” за най-продаваните книги в САЩ

Бестселър листата на „Ню Йорк Таймс” е една от най-авторитетните в света. Класацията беше обновена …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *