Албена Фурнаджиева: Любовта трябва да не очаква, а да прощава

Албена Фурнаджиева е завършила руска филология и право. За първи път публикува стихове на 8-годишна възраст. „Рисувам обич“ е третата поетична книга на авторката след „Пясъчни рози“ (1996 г.) и детската стихосбирка„Немирници“ (2010 г.), с която е номинирана за награда „Пловдив“ в раздел „Изкуство за деца“.

––––––––

Защо озаглавихте книгата си „Рисувам обич“? Колебаехте ли се при избора на заглавието? Какви бяха другите възможности?

–          Заглавието е покана към читателите да се усмихват, да обичат и да бъдат обичани. Наименованието е късче от стих, присъстващ в стихосбирката.  С останалите дискутирани заглавия, стартират циклите в книгата.

Приемате ли, че  поетът е ексхибиционист, който не желае да го признае?

–          А дали именно голотата не е най-близка до божественото? Защото в чисто библейски смисъл, при сътворението – Адам и Ева  са без дрехи. В този смисъл една разголена поетична искреност би следвало да бъде най-близка до изначалната чистота, която ни е закодирана.

Поезията предполага откровеност, но не всеки път лирическият герой се припокрива с автора си. Винаги я има поетичната поза. При вас как е?

–          За мен авторът винаги пречупва света през собственото си светоусещане. Дали симпатизира или не и по какъв начин на определени житейски моменти,  това е свързано с изразните средства и герои, родени от неговата лична философия за света, морални и етични възприятия.

Търсеща, млада и силна жена е главният герой в стихосбирката. Вярно ли е, че поетите са предимно нещастни хора?

–          Ще ми се да вярвам, че поетите са много щастливи хора. Защото те правят опит да претворят многообразието на емоциите в строителни частици на спуснати невидими мостове към един по-добър свят.

Любовта е на фокус във вашите стихове. Кога човек е по-щастлив – когато дава или когато получава любов?

–          Отговор на Вашия въпрос ще дам с един стих от книгата:

Как искам да обичам и давам

от своята любов на теб Любов

и нищо да не чакам във замяна

освен любов, любов, любов.

На корицата и на титулната страница на книгата Ви е използвана ваша картина? Художник ли сте?

–          Понякога рисувам, но най- щастлива съм, когато цветовете върху палитрата  ми са от думи.

Ваша ли е идеята за графичното оформление на книгата? Използвана е растерна графика. Защо?

–          Идеята за графичното оформление е изцяло на издателство „Летера“, които я създадоха с изключително внимание, а използването на растерна графика е печатарски подход. Картината отпечатана върху корицата пък коренспондираше с цялостната емоция по създаването й като закономерно присъства и върху книгата.

Наскоро на българския пазар излезе книга с поезия на авангардния американски поет, художник, есеист и драматург  Е.Е. Къмингс. Той е известен с радикалното си отношение към правописа и синтактиса. Какво е вашето отношение към формата в поезията? Бихте ли експериментира ли?

–          Вярвам, че всяка книга има мисия. В тази връзка дори и само граматически правилно поднесеният  текст може да спомогне за  обогатяване на читателя. Относно формата в поезията, бих казала, че е авторско решение.Приветствам всеки подход, при който въображението желае да излезе извън определените класически форми на поезия и в този аспект може би ми харесва идеята за експериментиране с формата в поезията.

Какъв е профилът на Вашите читатели?

–          Това са читателите, на които моите текстове и послания са близки.

Книгата беше представена в София. Какви въпроси най-често Ви задаваха?

–          Най-често задаваният въпрос е:  „Не се ли страхувам да бъда искрена?“

Може ли да се говори за професионални и непрофесионални поети?

–          Не ми е известно в класификатора на професиите в България да присъства професия „поет“, на който е дължима заплата по трудов договор, а и мисля, че той се ражда такъв. Но дали притежава майсторството да  достига до сърцето, това отсъжда единствено читателят. Така може би това е и своеобразното мерило за неговата професионалност.

Продажбите от книгата Ви, ще отидат за благотворителност. Какво се крие зад това Ваше решение?

–          Това показва желание и апел за творене на благо.

Днес, в това забързано време, изглежда любовта е дефицит или много опредметена? Какво е Вашето мнение?

–          Забързаното време е често оправдание да не гледаме право в очите себе си, своите чувства и света, да поставяме на заден план своите мечти и представи. Любовта трябва да е истинска, да не търси, да не очаква, тя трябва да прощава, да бъде дълговечна… В този аспект, ако присъства нарочното й, умишлено опредметяване, дали то не е своеобразен билет към съгласуване на нейния дефицит?

Какво четете?

–          Чета всички литературни жанрове…, а като филолог  се улавям, че съм изградила специфична взискателност към текстовете и предпочитам класиците. Но това не означава, че не съм любопитна към нови за мен автори, в това число и български.

Кои са поетите, които предпочитате?

–          Харесвам поезията на Ботев, Яворов, Дамян Дамянов, Стефан Цанев, Елисавета Багряна, Пушкин, Жак Превер, Селинджър и много други.

Вие сте адвокат. Хората са загубили вяра в съдебната система. Има ли шанс нещо положително да се случи в този сектор?

–          В съдебната система има и хора с морал и висок професионализъм. Обществената нагласа обаче като цяло натоварва съдебната система със задачата да поеме единствена отговорността за нехайството на обществото, за неговото отношение към най-общо казано – „обществено значими ценности“, които накрая се явяват опорочени пред нея. Често очакванията на обществото са тя да е вездесъща, но има законови рамки и правила, чрез които съдебната система функционира. В тази връзка не бива да се сърдим например на учителите, че не са научили децата ни да се хранят с вилица и нож или, че не си слагат ръка на устата, когато кашлят или не се извиняват, когато неволно блъснат друго дете в игра… Давам го като сравнение, за да подчертая, че има неща, които всеки един от нас трябва да промени, вътре в себе си и в най- близкия си свят,  и по този начин да облагороди и спомогне за промяна на  обществените процеси, в това число и функционирането на съдебната система.  Небива непрестанно да сме недоволни и да обвиняваме някой друг и да поставяме етикети по презумпция, защото промяната към по-добро на нашата среда започва от вътрешната  промяна на всеки един от нас.

Интервюто взе Румен Василев

„Рисувам обич“ тук