Начало / Интервюта / Албена Фурнаджиева: Любовта трябва да не очаква, а да прощава

Албена Фурнаджиева: Любовта трябва да не очаква, а да прощава

Албена Фурнаджиева е завършила руска филология и право. За първи път публикува стихове на 8-годишна възраст. „Рисувам обич“ е третата поетична книга на авторката след „Пясъчни рози“ (1996 г.) и детската стихосбирка„Немирници“ (2010 г.), с която е номинирана за награда „Пловдив“ в раздел „Изкуство за деца“.

––––––––

Защо озаглавихте книгата си „Рисувам обич“? Колебаехте ли се при избора на заглавието? Какви бяха другите възможности?

–          Заглавието е покана към читателите да се усмихват, да обичат и да бъдат обичани. Наименованието е късче от стих, присъстващ в стихосбирката.  С останалите дискутирани заглавия, стартират циклите в книгата.

Приемате ли, че  поетът е ексхибиционист, който не желае да го признае?

–          А дали именно голотата не е най-близка до божественото? Защото в чисто библейски смисъл, при сътворението – Адам и Ева  са без дрехи. В този смисъл една разголена поетична искреност би следвало да бъде най-близка до изначалната чистота, която ни е закодирана.

Поезията предполага откровеност, но не всеки път лирическият герой се припокрива с автора си. Винаги я има поетичната поза. При вас как е?

–          За мен авторът винаги пречупва света през собственото си светоусещане. Дали симпатизира или не и по какъв начин на определени житейски моменти,  това е свързано с изразните средства и герои, родени от неговата лична философия за света, морални и етични възприятия.

Търсеща, млада и силна жена е главният герой в стихосбирката. Вярно ли е, че поетите са предимно нещастни хора?

–          Ще ми се да вярвам, че поетите са много щастливи хора. Защото те правят опит да претворят многообразието на емоциите в строителни частици на спуснати невидими мостове към един по-добър свят.

Любовта е на фокус във вашите стихове. Кога човек е по-щастлив – когато дава или когато получава любов?

–          Отговор на Вашия въпрос ще дам с един стих от книгата:

Как искам да обичам и давам

от своята любов на теб Любов

и нищо да не чакам във замяна

освен любов, любов, любов.

На корицата и на титулната страница на книгата Ви е използвана ваша картина? Художник ли сте?

–          Понякога рисувам, но най- щастлива съм, когато цветовете върху палитрата  ми са от думи.

Ваша ли е идеята за графичното оформление на книгата? Използвана е растерна графика. Защо?

–          Идеята за графичното оформление е изцяло на издателство „Летера“, които я създадоха с изключително внимание, а използването на растерна графика е печатарски подход. Картината отпечатана върху корицата пък коренспондираше с цялостната емоция по създаването й като закономерно присъства и върху книгата.

Наскоро на българския пазар излезе книга с поезия на авангардния американски поет, художник, есеист и драматург  Е.Е. Къмингс. Той е известен с радикалното си отношение към правописа и синтактиса. Какво е вашето отношение към формата в поезията? Бихте ли експериментира ли?

–          Вярвам, че всяка книга има мисия. В тази връзка дори и само граматически правилно поднесеният  текст може да спомогне за  обогатяване на читателя. Относно формата в поезията, бих казала, че е авторско решение.Приветствам всеки подход, при който въображението желае да излезе извън определените класически форми на поезия и в този аспект може би ми харесва идеята за експериментиране с формата в поезията.

Какъв е профилът на Вашите читатели?

–          Това са читателите, на които моите текстове и послания са близки.

Книгата беше представена в София. Какви въпроси най-често Ви задаваха?

–          Най-често задаваният въпрос е:  „Не се ли страхувам да бъда искрена?“

Може ли да се говори за професионални и непрофесионални поети?

–          Не ми е известно в класификатора на професиите в България да присъства професия „поет“, на който е дължима заплата по трудов договор, а и мисля, че той се ражда такъв. Но дали притежава майсторството да  достига до сърцето, това отсъжда единствено читателят. Така може би това е и своеобразното мерило за неговата професионалност.

Продажбите от книгата Ви, ще отидат за благотворителност. Какво се крие зад това Ваше решение?

–          Това показва желание и апел за творене на благо.

Днес, в това забързано време, изглежда любовта е дефицит или много опредметена? Какво е Вашето мнение?

–          Забързаното време е често оправдание да не гледаме право в очите себе си, своите чувства и света, да поставяме на заден план своите мечти и представи. Любовта трябва да е истинска, да не търси, да не очаква, тя трябва да прощава, да бъде дълговечна… В този аспект, ако присъства нарочното й, умишлено опредметяване, дали то не е своеобразен билет към съгласуване на нейния дефицит?

Какво четете?

–          Чета всички литературни жанрове…, а като филолог  се улавям, че съм изградила специфична взискателност към текстовете и предпочитам класиците. Но това не означава, че не съм любопитна към нови за мен автори, в това число и български.

Кои са поетите, които предпочитате?

–          Харесвам поезията на Ботев, Яворов, Дамян Дамянов, Стефан Цанев, Елисавета Багряна, Пушкин, Жак Превер, Селинджър и много други.

Вие сте адвокат. Хората са загубили вяра в съдебната система. Има ли шанс нещо положително да се случи в този сектор?

–          В съдебната система има и хора с морал и висок професионализъм. Обществената нагласа обаче като цяло натоварва съдебната система със задачата да поеме единствена отговорността за нехайството на обществото, за неговото отношение към най-общо казано – „обществено значими ценности“, които накрая се явяват опорочени пред нея. Често очакванията на обществото са тя да е вездесъща, но има законови рамки и правила, чрез които съдебната система функционира. В тази връзка не бива да се сърдим например на учителите, че не са научили децата ни да се хранят с вилица и нож или, че не си слагат ръка на устата, когато кашлят или не се извиняват, когато неволно блъснат друго дете в игра… Давам го като сравнение, за да подчертая, че има неща, които всеки един от нас трябва да промени, вътре в себе си и в най- близкия си свят,  и по този начин да облагороди и спомогне за промяна на  обществените процеси, в това число и функционирането на съдебната система.  Небива непрестанно да сме недоволни и да обвиняваме някой друг и да поставяме етикети по презумпция, защото промяната към по-добро на нашата среда започва от вътрешната  промяна на всеки един от нас.

Интервюто взе Румен Василев

„Рисувам обич“ тук

Прочетете още

9781250178633

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” (18 март – 24 март)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА  ––––––––––– 1. „The Women“ от Кристин Хана (5 седмици в класацията) 2. „The …

2 Коментари

  1. E tazi Jena e mnogo klasna!

    • Хубаво интервю. Накара ме да се замисля. А авторката е много сладка.