„Мистър Мерцедес“ донесе на Стивън Кинг престижната награда „Едгар“

05.05.2015 Свят

„Мистър Мерцедес“ донесе на автора си Стивън Кинг поредното голямо признание. Той бе удостоен с престижната награда на авторите на криминални мистерии „Едгар“, която му бе връчена на церемония в Ню Йорк.

Романът, който излезе и на български език с марката на „Плеяда“, разказва за разследването на пенсионирано ченге и преследването на серийния убиец Мистър Мерцедес. Книгата бе предпочетена от журито в конкуренцията на трилъри от майстори като Йън Ранкин, Стюарт Невил и Карин Слоутър.

„Е, неприятното е, че не спечелих наградата „Едгар“. Някакъв младеж на име Стивън Кинг я спечели. Положителното е, че трябва да се срещна с този Мистър Кинг“, каза на страницата си в „Туитър“ Иън Ранкин.

Шотландецът бе сред финалистите за приза с романа си „Saints of the Shadow Bible“ с главен герой детективът Джон Ребус.

Наградата за дебют получи Том Боуман за „Dry Bones in the Valley“, а авторката на „Не казвай сбогом“ и „Мрак“ Джилиан Флин получи приза за най-добър разказ за „What Do You Do“. Със специална награда за цялостно творчество бяха удостоени Джеймс Елрой и Лоис Дънкън.

Наградата „Едгар“ се връчва вече 60 години – от 1954 г., като изборът се прави от Асоциацията на авторите на мистериозни криминални романи. Сред лауреатите й са Патриша Хайсмит, Джон Льо Каре и Реймънд Чандлър. Призът е кръстен на бащата на мистериите Едгар Алън По и се връчва за най-добрите произведения в жанра в 22 категории, публикувани през предходната година.

През 1955 г. приза отива за Реймънд Чандлър и „Дългото сбогуване“. На следващата годинае отличена и Патриша Хайсмит за „Талантливия мистър Рипли“. През 1964 г. „Едгар“ взима Елъри Куин за „The Player on the Other Side“, а година по-късно – Джон Льо Каре за „Шпионинът, който дойде от студа“. През годините с приза са отличени „Бебето на Розмари“ от Айра Левин (1968 г.), Майкъл Крайтън под псевдонима Джефри Хъдзън за „В случай на нужда“ (1969 г.), Фредерик Форсайт за „Денят на Чакала“ (1972 г.), П. Д. Джеймс за „Shroud for a Nightingale“ (1972 г.), Кен Фолет за „Eye of the Needle“ (1979 г.), Лорънс Блок за „A Dance at the Slaughterhouse“ (1992 г.), Иън Ранкин за „Resurrection Men“ (2004 г.), Мо Хейдър за „Gone“ (2012 г.), Денис Лихейн за „Те живеят в нощта“ (2013 г.).