Лира Литературно-рекламна Агенция
Джийн Сасън е американска писателка, родена през 1950 г. Нейните книги са посветени на живота на жените в Близкия изток. „Една арабска принцеса: още сълзи под воала“ е четвъртата й книга за принцеса Султана. Сега тя излиза на българския книжен пазар. Представяме ви интервю на Сасън , дадено за femalefirst.co.uk. „Една арабска принцеса: още сълзи под воала“ е вече на българския книжен пазар.
––––––––––
„Една арабска принцеса: още сълзи под воала“ е дългоочакваното продължение на историята на принцеса Султана. Какво ще ни кажете за тази книга?
– Принцеса Султана беше единствената, която се бореше за свободата на жените, но сега и други жени започват да се обединяват около каузата. Има много нови героини в Саудитска Арабия и в тази книга читателят ще научи за 10 от тях. Милионите читатели, които се радват на книгите за принцеса Султана, ще се насладят и на истории, свързани с трите й деца, нейните внуци и останалата част от семейството.
Как събрахте всички лични истории за тази книга?
– Изследователският процес беше доста по-различен от предишните три книги. Представете си страна, която е една от най-богатите в света. Всички деца и жени искат да кажат на един писател нещо интересно. В същото време това е едно от местата, където жените и момичетата са най-потиснати. Говорих с близки до принцесата, както и с нея. Разликата с предните книги е, че тази я писах там. Беше много шумно и разсейващо, но някак си успях да блокирам шума. Малко ми липсват старите дни, когато с принцесата бяхме като шпиони от Студената война. Тогава събирах факти и се връщах в кабинета си, където спокойно пишех.
Това е дванадесетата ви книга. Колко по-лесно става с времето?
– Всяка книга е отделна борба. Книга 12 не е по-лесна или по-трудна от всяка от останалите 11.
Разкажете за първия път, когато срещнахте принцеса Султана.
– Срещнах принцесата за първи път в италианското посолство в Саудитска Арабия през 1985 г. Тя беше единствената жена от кралското семейство и този факт привлече вниманието ми. Беше вълнуващо, защото живеех на едно от най-екзотичните места на света. Бях срещала и други благороднички, които обаче се интересуваха само от дизайнерски рокли, клюки и скъпи бижута. Султана имаше важни идеи. Тя почти веднага започна да говори за социалните проблеми в кралството, които занимаваха и мен още от момента, в който пристигнах. Тя говореше, а аз слушах. Осъзнах, че тя ще бъде важен човек в моето бъдеще. По-късно ми сподели, че тя се е почувствала по същия начин. Впоследствие тя ме покани в двореца си. Приятелството ни се развиваше бавно, но след около година вече ходихме на ваканции във Франция и връзката ни се задълбочи, защото споделяме еднаква загриженост за проблемите на жените по света.
Защо е важно за вас да разказвате историите за жените от Близкия изток?
– Те станаха моята най-важна тема, аз се превърнах в тяхната надежда. Живеех в Близкия изток в много важен период за жените там. Нека не забравяме, че преди много саудитците бяха отворени към Западния свят и искаха да ни опознаят. Тогава имах достъп до много жени. Повечето журналисти по онова време бяха мъже, а мъжете не са допускани до кръговете на жените в страната. Вярвах и все още вярвам, че е важно да бъдат разказани техните истории. Щях да ги разкажа дори да нямаше индикации, че ще се превърнат в бестселъри.
Кое ви изненада най-много, когато писахте книгите си?
– Общите проблеми на бедни и богати – всички жени, на запад и на изток, се сблъскват срещу невидима сила, която се опитва да им отнеме свободата и да ги подчини на правилата на мъжете.
Какво следва за вас от тук нататък?
– Планирала съм 5 книги. Ще продължа да пиша по наболелите проблеми и ще продължавам да се опитвам да събудя следващите поколения. Няма нищо по-важно. Няма да живея вечно, а борбата далеч не е спечелена.
Фото: jeansasson.com
„Една арабска принцеса: още сълзи под воала“ тук
