Днес, 16 февруари, се навършват 167 години от рождението на френския писател, драматург и журналист Октав Мирбо. Автор е на множество романи, най-известни сред които са „Дневникът на една камериерка“ и „Градината на мъките“, издадени и на български език. Творчеството му е превеждано на 30 езика. В края на XIX в и началото на XX в. Мирбо успява да бъде популярен сред масите, но и уважаван от критиците. Умира през 1917 г. Представяме ви цитати от Мирбо, публикувани в goodreads.com и notable-quotes.com.
„Най-голямата опасност от бомбата на терористите е експлозията от глупост, която тя провокира.“
„Недей да гледаш като на погребение. Умирането не е толкова тъжно. Тъжно е да живееш и да не си щастлив.“
„Цветята са жестоки, ужасни и прекрасни… подобно на любовта.“
„Да, има някои гърбове по улицата, които си плачат за нож.“
„Човекът не е нищо друго освен изненада, противоречие, непоследователност и безумие.“
„За да те приеме обществото, трябва или да си идиот, или да си държиш езика зад зъбите.“
„Пресата е силата на днешния ден – тя образова, вдъхва разум, отрича, съди и осъжда.“
„Самотата не се състои в това да живееш сам, а между хора, които не те интересуват от тях.“
„Великите дами са като хубавите сосове – по-добре да не знаеш от какво са направени.“
„Хората се срещат – това е добре. Хората се разделят – това също е добре. Това е животът.“
„Овцете тичат към кланицата, тихи и безпомощни, но поне не гласуват за месаря, който ги убива и за хората, които ги изяждат.“
„Има нещо по-мистериозно и привлекателно от красотата – покварата.“