Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
„Любовта единствена” е роман, но само привидно. Със своя рядък, синкопичен ритъм, с филигранните си фрази и редуването на гледни точки, тази драматична двойна изповед е поетичен отломък от най-висока проба. И едва когато погледът ти пропълзи до финала на книгата, ще ти стане ясно на какво се дължи международното внимание към нея. През 2012 година „Любовта единствена” спечели Награда за литература на Европейския съюз.
Автор е 46-годишната Лоранс Плазне. Още като дете започва да чете лакомо и да развива усета си за писане. Днес преподава френска литература в Сорбоната, а броят на научните й титли е респектиращ: магистър по класическа литература, доктор по литература и доцент по специалността „Френска литература между 1550 и 1700 г.” Някъде в този период се разискря необикновената любов между героите на „Любовта единствена” – госпожица Д’Албрехт и господин Дьо Рамон.
Луиз-Катрин Д’Албрехт е едва на петнайсет, когато нейният учител отнася съня й. Дете на рано починала майка и отчужден баща, тя се вкопчва в тази любов, чийто ръст не й е по мярка. Осъзнато или не, девойката сякаш се опитва сама себе си да схване, създаде, а по-късно и да възсъздаде, посредствам своята отчаяна всеотдайност. Но докато баща й я отрупва с подаръци, макар и анонимно, учителят й, господин Дьо Рамон, ту я привлича към себе си, ту я отблъсква. В крайна сметка я прелъстява и става неин таен любовник. Като един истински Пигмалион я посвещава в удоволствията на плътта и духа. Междувременно обемът на безразличието му започва да расте. Оказва се прикован към своята непоследователност…
Беше изчерпала примамките си. Двамата бяха странници, които вече не се интересуваха от странността си. Тя не можеше да си представи свят, в който той би забравил себе си до нея. Мислеше си: „Устата ми е пълна с пепел. Струва ми се, че съм на хиляда години и съм пре¬съхнала. Ако той ме докосне, ще стана на прах.“
Понякога въздишките са като диамант в паметта ни и думите ослепяват. Остава будна само красотата на пламтежа. Наивно е да вярваме, че животът ни ще се проме¬ни. Нашият живот не се променя, предупреждава учителят на Луиз-Катрин. Животът ни се разпада, дъх по дъх, и ние се носим като стръкчета трева. Настъпва момент, когато вече нищо не ни е необходимо. Нито блясъкът на онова, което ни е изглеждало прекрасно, нито дори скръбта, че сме престанали да вярваме в него.
Госпожица Д’Албрехт се отдава на писане. Намира утеха в безкористната грижа за бедните. Отказва се от копринените дрехи и бижутата. Остава да блести само тъгата ѝ. А после… после споменът му за нея ще го погълне.
Българската публика ще има удоволствието да се срещне с Лоранс Плазне на 16-17 март тази година във Френския културен институт в София, съобщават от издателството. Със сигурност ще я попитаме какво си е мислила Луиз-Катрин минута преди да склопи очи…
„Любовта единствена” е издателски проект, финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.
„Любовта единствена” тук
