Лира Литературно-рекламна Агенция
Сутрин и вечер общувам с читателите ми в „Туитър“, имам 6 милиона последователи във „Фейсбук“
„Ню Йорк таймс“ публикува кратко интервю с бразилския писател Паулу Коелю (64). В информацията към него се посочва, че авторът години наред е предоставял безплатен дигитален достъп до свои творби в държави, в които книгите му са трудно достъпни. Коелю гледа положително на социалните мрежи и не пропуска случай да контактува с читателите си там. През 2010 г. „Форбс“ определи бразилеца за най-влиятелната личност в „Туитър“ след певеца Джъстин Бийбър.
Писателят е продал досега милиони от книгите си, романът му „Алхимикът“ се задържа 194 седмици в списъка на бестселърите на „Ню Йорк таймс“.
Последният роман на Коелю „Алеф“ разказва за собственото си пътуване до Азия през 2006 г. по Транссибирската магистрала. (Алеф е първата буква от азбуката на хебрю с много мистични значения.) Материалът за книгата е събиран в продължение на 4 години, а тя е написана за три седмици.
►Героят на романа Ви „Алеф“ звучи познато: автор на бесселъри, пътешественик, спиритуалист. Доколко автобиографична е тази книга?
– Сто процента. Това са моите преживявания, виждания и всичко е реално. Просто сумирах опита си. Дори гледам на книгата като на нехудожествена.
►Заглавието „Алеф“, прочетено огледално, дава названието на кратък разказ от Хорхе Луис Борхес. Бяхте ли повлиян от него?
Той е иконата ми, най-добрият писател в света от моята генерация. Но не бях повлиян от него, а по-скоро от концепцията за алеф. В класическата традиция на спиритуалистичните книги Борхес обобщава много добре тази идея.
►Кога решихте да станете писател?
– Написах първата си книга на 40. Когато бях млад, родителите ми не ме насърчаваха да пиша, защото мислеха, че ще умра от глад. Смятаха, че никой не може да оцелее с писане в Бразилия. И не грешаха.
►Най-известната Ви книга „Алхимикът“ се продаде в тираж 65 милиона по света. Този успех изненада ли Ви?
– Естествено. Трудно е да обясня защо. Човек може да даде 10 000 обяснения за провала си, но няма добро обяснение за успеха.
►Известен сте и с това, че предлагате произведенията си безплатно в мрежата – много неортодоксално поведение за писател.
– Когато видях първото пиратско издание на моя книга, реших, че ще я пусна безплатно в интернет. Това се случи в Русия в труден момент – нямаха достатъчно хартия. Пуснах книгата онлайн и продадох 10 000 книги първата година. През втората тиражът стана 100 000. Установих, че хората, които ме прочетат безплатно, после отиват да си купят книгата ми. Обявих това на една хай-тек конференция.
►Не се ли страхувахте, че ще разгневите издателя си?
Страхувах се, разбира се. Но беше късно. Когато си седнах, получих обаждане от американския си издател, който ми каза: „Имаме проблем“.
►Говорите за Джейн Фридман, успешния шеф на HarperCollins?
Да, за Джейн. Попитах я какво предлага и тя каза да го направим обмислено и официално. Тя промени живота ми в САЩ.
►Често ли влизате в „Туитър“?
– Да, признавам си. Сутрин и вечер туитвам. Но когато пишеш по 12 часа на ден, имаш нужда от почивка.
►Това е точно обратното на поведението на писатели като Джонатан Францен, които пишат в пълна изолация.
– В миналото писателите са били виждани като мъдреци, затворени в кула от слонова кост, пълни със знания и невъзможни за досег. Кулите вече не съществуват. Ако читателят не харесва нещо, той ти го казва директно.
Феновете ми във „Фейсбук“ са 6 милиона, повече отколкото на Мадона. Това е невероятно.
►По-голям сте от Мадона?
– Не, не, не. Не казвам това.
