Лира Литературно-рекламна Агенция
Неолитните находки край с. Оходен са по-стари от Стоунхендж
Сам Крайстър е носител на многобройни телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Бил е старши изпълнителен директор на „Ендемол” – най-голямата телевизионна продуцентска компания в света. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер, но най-голямата му страст е да бъде писател. В романите си смесва с размах динамично действие, верен усет към детайла плюс достатъчна доза мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл. Книгата му „Завещанието Стоунхендж” е истински исторически трилър, без аналог за последните 10 години. Още преди официалната му премиера във Великобритания, правата за издаването на романа са били купени в над 30 държави. „Завещанието Стоунхендж” e вече и в българските книжарници.
►Какви са първите ви спомени от монумента Стоунхендж и колко време ви отне да направите проучванията си преди да започнете да пишете книгата?
– Като малък прочетох една детска енциклопедия за световните мистерии и още тогава се чудех какви ли древни народи са строили паметниците като Стоунхендж. Вглеждах се в гигантските камъни и си представях друиди, призраци, демони и жертвоприношения. Лично аз всеки път, когато се сещам за Стоунхендж, винаги съм си го представял като нещо свръхестествено.
►Може ли да се каже, че теорията ви за предназначението на Стоунхендж, която разработвате в романа, се доближава до истината?
– Подозирам, че е стряскащо близо до истината. За разлика от днес, в праисторически времена слънцето, звездите и луната са били обвързани със съдбите на хората, а друидите са били водачи на всеки град или селище. Връзката между живите и мъртвите е била много по-изразена и хората са били убедени в задгробния живот. Ширело се е разбирането, че мъртвите могат да влияят на живите, както и че делата ти тук, на земята, определят какъв ще бъдеш в задгробния си живот.
►Обиколили сте доста страни по света. Бихте ли дошли някой ден и в България? При нас също има следи от храмове на слънцето, подобни на Стоунхендж…
– Докато завършвах романа, попаднах на едно проучване за неолитната култура в село Караново, край Нова Загора. Разкопките на Карановската могила разкриват праисторическите култури от VII до II хилядолетие пр. Хр. По-късно разбрах, че храмът на слънцето, който е изкопан близо до село Оходен, Врачанско, който също е във вашата страна, е по-древен от Стоунхендж с няколко века. Изглежда невероятно, но е истина! Предполагам, че археолозите са прави и разкопките край село Оходен ще се окажат навярно най-старият храм на слънцето в света!
►Още преди да бъде завършена като ръкопис, правата за издаването на книгата ви бяха закупени в повече от 30 езика. Как си обяснявате този успех?
– Стоунхендж е олицетворение на мистерията – достатъчно е да погледнеш тези групи от камъни и въображението ти веднага литва. И няма значение дали си стар или млад, нито пък откъде си родом – това място те омагьосва. Ето защо мисля, че визуалната представа за Стоунхендж е причината днес книгата ми да се продава в повече от 40 държави. Заедно с това се постарах историята да е общочовешка – да присъстват волята, доверието и вярата, а не да се акцентира само върху мистериите, тайни ритуали и здравия екшън.
►Автор сте на документални филми за отвличания. До каква степен в книгата ви отвличането на героинята Кейтлин се основава на реални събития?
– До голяма степен. Работил съм с полицейски отряди, психолози, жертви и техните семейства по различни случаи на отвличания, така че съм повлиян в писането си от действителните случаи, с които съм се сблъсквал всеки ден. Интервюирал съм сериен убиец в един щатски затвор – беше отвлякъл, измъчвал и убил повече от шестима човека. В миг на слабост той ми призна: „Нямаш представа колко е трудно да отвлечеш някого. Да сгрешиш или да позволиш на жертвата да избяга е стрес, който те преследва непрестанно. Успееш ли обаче, значи имаш стабилна и добре платена професия за цял живот“.
Интервюто е предоставено от издателя „Софтпрес”
