38-годишната писателка Зейди Смит признава, че е патологичен читател. В монолог за сайта на Опра Уинфри (opra.com) британката разкри подробности за своите навици на четене:
„Много често ме молят да дам съвети затова как се изграждат навици за четене. Понякога ми е малко неудобно, но като цяло ми харесва. Да препоръчаш нещо, означава, че то присъства в твоя живот по положителен начин. Това нещо екато да препоръчаш игра на тенис или хранене без глутен. За мен, това да бъда читател, не е сезонно занимание, а избор на начин на живот. След като съм направила този избор, четенето се е превърнало в задължителна характеристика на съзнанието ми. Мисля, че щях да бъда толкова горда и ако бях добър плувец, например. Но все пак мисля, че да се гордееш, че обичаш да четеш книги, е все едно да се гордееш, че имаш крака. Понякога ме е малко срам, когато отивам на вечеря у приятел…и за всеки случай слагам 1-2 книги в дамската си чанта. Питам се дали това е нормално. Мисля, че става дума за патологичен читателски синдром. Всъщност страстта и отдадеността ми към книгите е абсурдна. Всички ме съветваха да си взема електронен четец за книги. Но дори с него, аз винаги нося поне 4-5 книги с твърди корици в ръчния си багаж. Ей така, за всеки случай.
Не съм сигурна, че мога да препоръчам този начин на живот. Но за лятото мога да кажа, че плажът е единственото място, където такива като мен могат да минат незабелязано. И разбира се, морето предразполага към определен вид литература. През август предпочитам да чета за хора, които страдат и умират, но признават своята безкрайна любов един към друг. Според мен подходящ е Толстой, особено „Ана Каренина“ и „Война и мир“ (като можете да прескочите есетата в края й). Също препоръчвам „Мадам Бовари“ на Флобер. Протяжността на летните дни помагат за по-лесното възприемане на епични саги. За мен винаги е било така. Спомням си веднъж, когато с майка ми бяхме на почивка на Бахамите, аз четях „Даниел Деронда“. Все още е главата ми са останали изречения от книгата на Джордж Елиът, той ми беше компанията за това море.
Не мога да отлича една единствена книга, която най-много да ми е повлияла. Всъщност променили са ме всички прочетени книги. С изключение на тези, които съм намразила. Книгите са моят начин за трупане на опит“.
Българският читател познава Зейди Смит от романа й „За красотата“, публикуван на български през 2008 г.
Свързани заглавия
Зейди Смит: Наградите са ключови за младите писатели
10-те правила за писане на Зейди Смит
Зейди Смит: В новата ми книга казвам с една идея по-малко лъжи от предишния път