Лира Литературно-рекламна Агенция
Представяме ви класически творби, които ни влияят по уникален начин, когато ги четем както като деца, така и като възрастни. Текстът е публикуван в huffingtonpost.com.
Книгите на д-р Сюс. Той използва измислени думи и остроумни шеги, които развеселяват децата. В творчеството му обаче има много и политически препратки, които изискват житейски опит, за да бъдат разбрани. Основни теми са например Студената война и монархическия режим на управление. В книгата „The Lorax” пък е засегнат проблема за опазването на околната среда.
„Малки жени” от Луиза Мей Олкът. Историята на четирите сестри, главни героини в този роман, развличат децата и ги успокояват като горещо какао в студен зимен следобед. Олкът обаче е използвала възможността, дадена й от нейните издатели, за да изрази своята вяра в жените много преди феминисткото движение да набере скорост. Други основни мотиви са религия, имиграция и смърт. Книгата е с богат исторически контекст.
„Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери. Вълнуващият свят, който създава писателя, интригува децата в цял свят вече десетилетия. Но „Малкият принц” е едно от най-дълбоките произведения, които някога са писани. Екзюпери ни кара да задаваме въпроси, подобно на децата, и винаги да търсим истината. Учи ни, че за любовта се изискват усилия, а трупането на пари е като да се опитваш да преброиш звездите в небето. Като философска дискусия, тази книга ще ви накара да изпитате носталгия по изгубената си невинност.
Книгите на Патриша Полако. На пръв поглед Полако пише за шоколадовите лакомства и дава идеи на малките читатели как да си играят със старите вехтории в дома. Примери са книги като „Thunder Cake” и „The Keeping Quilt”. Творбите й обаче са още за семейството и културните традиции. Тя ни сблъсква с проблеми като раса и културни различия. Ако четем творчеството й, когато вече сме достатъчно зрели, ще осъзнаем болезнената красота на живота.
„Хариет Шпионката” от Луиз Фицхю. Момиче, което шпионира хората – типична смешна детска книга. Но когато е писала това произведение от 1964 г., Фицхю е имала и други идеи. Това е жена, изпреварила времето си. Социалните класи са водеща тема в книгата. Силно засегнат е и въпроса за личната свобода и следенето – един много наболял проблем в последно време.
