Лира Литературно-рекламна Агенция
автор: Елена Търнева
Преди година силно ме зашеметиха благите разкази от Македония на Михаил Ренджов, от които, кажи- речи, не съм вдигала очи. Затова замрях от изненада, когато, преди месец, към светлия им сонм, неочаквано се присъединиха техни познайници западния български говор. Това са разказите на Владимир Каперски от сборника „Страхът и ти” на изд. „Делакорт”.
Защо за тази книга не се говори, защо пристъпва някак плахо и неуверено на литературния ни мегдан? Може би защото, който е калесан на седянка за светии, тъпан не бие. Сборникът на Каперски е едно сборуване на човещината, чийто краен сбор Каперски формулира така: ”Бойте се, от каквото си щете, само се не бойте да бъдете човеци. И права е вярата му, че съблазнения от словото, трябва да упорства най-вече за това, което най-познава и което щедро го дарява с безсъници.Или е малко да бъдем само човеци?”
Знакови за цялата книга са думите на Дончо Петела от едноименния разказ: ”И сега, щом изтървах кръста, няма смисъл да мърлям повече земята.”
В благостта на книгата се извисява разказът „Совершениот” . „Сякаш разсеян ангел се бе катурнал от небето на земята, та по принуда, клетият, бе станал човек.” – така описва авторът Опак Ристо, който на въпроса „Кажи кога ке се ожениш?”, отвръща „Яс ке се оженам, кога стана совершен.” Най-четивни да „совершените“ разкази в книгата с автентична македонска“ архитектура“. Стабилните им построения дишат чрез оригиналният говор на тази мъчна земя. Надявам се , че тези шарени като черга думи, няма да се сторят на младия читател като някакъв старозаветен, динозавърски език, а ще го накарат да потърси в дълбоко заровеното ковчеже на родовата си памет, сакралните за битността им значения. Защото дори глобалният „всезнайко” Гугъл не знае, какво е ежня, терат, кренал, престъпулка, хлевоустец, несврътлив, хамав, женскар, цръквар и пр.
Владо Каперски защитава заглавието „Страхът и ти“, като ни казва: „Човек прекарва живота си, бягайки от страховете си.“ Ала с по-уверен тон припомня, че няма нищо, което човек да не може да прости на ближния си, стига да има смелост да се изкачи достатъчно близо до създателя си. Защото за мнозина от нас движещата сила в земното битуване са страховете ни, а не съвършената любов – тази към ближния. Като контра на това признание, авторът поставя героя си Пипера, от едноименния разказ. Проповедник на обществено съзнание и съдба, произтичащата от горчивата му заблуда, че извисяването е колективно дело. Но речта му „ реже като нож”: „ Вие се криете от свободата, не я искате, тя ви плаши, защото ви крещи да упражните най-свещения дълг на живота си – да се бунтувате!“.
Единственият работещ в наша полза страх е страхът от Бога. Ако така тълкуваме заглавието на Каперски: Амин! Но за себе си наричам книга му „Совершениот“, с убедеността, че прочитането й направих още една стъпка в избраната посока, която Големият забравен Григор Пърличев формулира кратко и ясно като изстрел: „Съвършенство или смърт!”
