Лира Литературно-рекламна Агенция
Голямата литература се появява, когато авторът успее да се вживее в нещо, което го смущава и озадачава
Роденият в България писател Илия Троянов (46 г.), който е запален пътешественик, даде нетрадиционно интервю за германския вестник „Ди велт”, което ви предлагаме с малки съкращения.
От шестгодишен Троянов живее извън България – в Западна Германия, Кения, Франция, Индия и ЮАР. Той става известен с първия си роман „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, публикуван през 1996 г. Автор е на документални книги за Африка, превежда африкански поети.
В края на август на немски ще излезе новият му роман „Топене на леда”, издаден от „Hanser”.
►Обиколили сте Индия, живели сте в Африка, обикаляте и родната си България. Някога ще си вземете ли отпуск да отидете на море при пълен пансион, ангажиран половин година по-рано?
– Това ми идва много екзотично. На плажа ще се отегчим след два-три дни. Но главният проблем е друг, нишите за туристи са измислени затова – да не не докоснат по никакъв начин до Чуждото. Собственият ми опит от хотелите на Червено море е, че навън зад високата ограда са опасните Чужди.
►Нищо не изнервя туристите така, както другите туристи. Как да се реши това противоречие?
– Тази раздразнителност от другите е само израз на желанието да имаш единствено за себе си прекрасното място. Независимо дали пътуваш в лукс, или с раница на гърба, не е без значение кой минава пред фотоапарата ти. При туризма винаги е сигурно какво ще се види. В противовес мога да кажа, че истинското пътуване е една голяма несигурност.
►Но туризмът не е ли мека форма на любопитство?
– Разбира се. Аз просто говоря, без да морализаторствам. Но съм установил, че туризмът и пътешестването всъщност са противоположности. Целта на пътешествието е „да се присадиш”. Хвърляш се в нещо, за да бъдеш докоснат от Чуждото, може би да бъдеш наранен, а вероятно и променен от него. Главната цел на туризма е да предотврати всичко това. С едно изречение: за туристите истинското пътуване изглежда като недостатък.
►Не може да се пътува, защото земята е кръгла – това излиза от тезата на философа Марк Гилиам, която гласи, че в познатия без остатък цивилизован свят може да се упражнява само туризъм. Заблуда ли е това?
– Какво означава „без остатък цивилизован”? В нашите огромни метрополии ние изживяваме истински експлозии на нецивилизованост. Те са котел, пълен с лудости, превъртания и бруталности. Това може да го потвърди всеки, който е прекарал няколко седмици в Бомбай или Сао Паоло. Там може идеално да се пътува – в класическия смисъл, и да се видят неща, които не си подозирал.
Фактът, че сме изследвали всяка стъпка от света и го наблюдаваме със сателити, не е от значение за личните преживявания по време на пътуване. Аз бих могъл да почувствам като изключително вълнуващо и разширяващо хоризонта, ако живея половин година при някой селянин в Укермарк (историческо място в североизточна Германия – бел. ред.), въпреки че то е известно на света с много други забележителности.
На книжния пазар напразно няма книги за пешеходното пътешестване. А именно ходенето пеш те освобождава най-истински.
►Политически след 1989 г. светът изглежда е станал по-голям. Технически обаче става все по-малък заради бързите транспортни връзки и новите възможности за комуникация. Въпросът е: кое от двете е вярно?
– Както винаги от Средновековието насам – и едното, и другото. Възприемането на света е все още удивително обременено от клишета. Огромният медиен апарат ни внушава чувството, че всичко вече е изчерпателно представено. Когато говоря с образовани хора за Африка или Индия, светът е безкрайно малък. Дали е малък или голям, зависи от самия теб.
►Използвате ли Google Earth, за да подготвите едно пътуване?
– Всъщност аз не искам да знам нищо конкретно и визуално за моето пътуване. Не използвам пътеводители, дори ги намирам за опасни. Чета книги за историята и политиката на страната, в която искам да отида.
►През август ще излезе новият Ви роман „Топене на леда”. В него разказвате историята на един изследовател на климата и на умиращ глетчер. Пътували ли сте в Арктика?
– Трябва да правим разлика между Арктика и Антарктика, защото става дума за една дихотомия на нашето време. Арктика е изгубена. Следващата година там ще се бият първите сонди и когато започне масовата експлоатация на природни ресурси, което руснаци, канадци и датчани само чакат, до 10 или 20 години Арктика няма да я има.
Антарктика пък е последното място върху земята, което още не се експлоатира по план. Известният Договор за Антарктида е един от малкото, в който международната общост е решила наистина да опази една част от земята. Бил съм два пъти там.
►Едно истинско пътешествие се нуждае от безцелност – това го пише в увода на Вашия сборник с репортажи „Щурият глобус”. В романа Ви „Събирачът на светове” казвате: „ние искаме да търсим, но в никакъв случай не искаме да намираме”. За вярата ли става дума тук? Има ли някаква зависимост между пътуването и религията?
– В религиозните повествования пътуването е важна метафора. На архетипно ниво зависимостта я има. И ако се запитам лично – и за мен тя съществува. Аз се възхищавам на хора, които не вярват, че някъде може да се намери сигурен пристан, а че пътешествието продължава и от гледна точка на вярата съществува нещо като интеррелигиозно странстване.
За това има много примери, на прима виста ми идва следният: Шри Рамакришна живял като мюсюлманин, като християнин и най-дълго като хиндуист. И това интеррелигизно странстване е много близо до литературната нагласа. Според мен голямата литература се появява тогава, когато на автора му се отдаде да се вживее в нещо, което го смущава и озадачава, и за което той трябва да впрегне всичките сили на интелекта и въображението си. Ето ви един хубав паралел между литература, пътешествие и религия.
