Оскар Уайлд: Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите

16.10.2012 Автори

Оценките за него са били винаги крайни. Но малко са тези, които ще отрекат, че е гений. Умира в мизерия на 30 ноември 1900 г, забравен от всички. Днес стъклени прегради пазят гробът му в Париж от милионите му почитатели да не оставят отпечатъци от червило. Бил е съпруг, баща, и хомосексуалист. Автор е на знаменитите пиеси „Колко е важно да бъдеш сериозен” (1895), „Ветрилото на лейди Уиндърмиър” (1892), „Идеалният мъж (1895), „Жена без значение” (1893), на емблематичния роман „Портретът на Дориан Грей”, както и на множество афоризми и анекдоти. Не се поколебава да защити на висок глас българските жертви от Априлската епопея през 1876 г.
На днешния ден, 16 октомври, е роден ирландецът Оскар Уайлд. Неговата лична изповед „De Profundis“ (1897) дава отговор на много от въпросите, които тогава и днес си задаваме за неговата уникалност.

Нека да се насладим отново на ненадмината игра с думите, със смисъла им, с парадоксалността на ума му.

–   Абсурдно е да има железни правила за това какво човек трябва да чете и какво не. Повече от половината от съвременната култура зависи от това, което човек не бива да чете.
–   В Англия не бих искал да се промени нищо друго, освен времето.
–   В днешно време младите хора си въобразяват, че парите са всичко, а когато остареят, вече го знаят със сигурност.
–   В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете
–   Винаги, когато човек прави някоя абсолютна глупост, се ръководи от най-благородни подбуди.
–   Всеки в края на краищата се оказва някой друг.
–   Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.
–   Всички велики идеи са опасни.
–   Всички мъже са чудовища. На жените не им остава нищо друго, освен да ги хранят по-добре.
–   Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.
–   Въпросите никога не са нескромни. За разлика от отговорите.
–   Да се влюбиш в себе си е началото на една доживотна любов.
–   Да обичаш значи да надминеш себе си
–   Днес висшето общество изцяло се състои от красиви глупаци и остроумни психопати. Точно както подобава на едно общество.
–   Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било.
–   Душата се ражда стара и постепенно се подмладява. Това е комичната страна на живота. Тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това е трагичната страна на живота.
–   Единствената утеха за глупостите, които човек прави, е че винаги се хвали, след като ги е извършил.
–   Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.
–   Една идея, която не е опасна за никого, не заслужава да се нарича идея.
–   Естествеността е просто поза, и то най-дразнещата, която познавам.
–   Жената с минало няма бъдеще
–   Жените никога нямат какво да кажат, но го казват по очарователен начин.
–   Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.
–   Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.
–   За да се запазят здравите отношения в семейството, бащата не трябва нито да се вижда, нито да се чува.
–   За критика, дадена книга е само повод да създаде свое собствено произведение, което въобще не е задължително да има нещо общо с обсъжданата книга.
–   Има нещо фатално в добрите решения – те винаги идват твърде късно.
–   Истината рядко е чиста и никога проста.
–   Книгите, наричани от хората безнравствени, са онези, които им представят собствения им позор.
–   Когато бедността се промъква през вратата, любовта с едно плясване на крилата изхвръква през прозореца.
–   Когато един мъж е обичал една жена, той е готов да стори всичко за нея. Освен да я обикне отново.
–   Когато някой е съгласен с мен, винаги имам впечатлението, че грeша!
–   Когато сме щастливи винаги сме добри, но не винаги когато сме добри сме щастливи.
–   Кой е беден, ако е обичан?
–   Който се бои от нападки срещу собствените си убеждения, сам се страхува от тях.
–   Любовта и лакомията оправдават всичко.
–   Мечтател е онзи, който намира пътя си само на лунна светлина. А наказанието му е, че съзира зората преди останалите хора.
–   На ергените трябва да се налагат тежки данъци. Не е справедливо някои хора да са по-щастливи от други.
–   На света съществуват само две трагедии, едната е да не получиш каквото си искал, другата е да го получиш.
–   Най-страшното нещо на света е скуката.
–   Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.
–   Никой не е достатъчно богат,за да откупи миналото си.
–   Приятелите си избирам по хубавата им външност, познатите си — заради доброто им име, а враговете си —заради техния ум. Човек трудно може да подбира съвсем точно враговете си. А сред моите врагове няма нито един глупак. Всички са достатъчно интелигентни и затова ме ценят.
–   Светът е сцена, но постановката е твърде слаба
–   Циникът е човек, който знае цената на всичко и стойността на нищо