Лира Литературно-рекламна Агенция
Методи Захариев
Когато един драматург се обърне към белетристиката, сигурно иска да избяга от ограниченията на сценичното пространство, на законите в театъра и да задълбае във всички желани от него посоки, да се почувства по- разкрепостен, и значително по-свободен. И обратното, когато един белетрист поиска да стигне до „бреговете на театъра”, той трябва да се съобрази с немалкото ограничения и канони, с формата, действието, с Времето и Пространството. А как постъпва един автор, който идва от драматургията и поезията, както е случаят с нашумелия румънски дисидент от Париж – Матей Вишниек (1956), наречен от световната критика „новият Йонеско”? Подобно на своя прочут сънародник той е „тотален писател”, тоест, пише поезия, проза, драматургия, критика и публицистика. Неговият (втори) роман „Паника в Града на светлините” изд. „Авангард принт”/ е опитът му „да се отърве” от спецификата на поезията и драмата и да пише „ филмово”, „кинематографично”, нетеатрално и непоетично. Тази оригинално конструирана книга, може би без аналог в днешната литература!, е работа на писател- режисьор, при която психологията не засяга типологията, а героите или по-скоро действащите лица тук са контролирани от постановъчните идеи на автора и са по-скоро персонажи от италианската комедия „дел арте”, на маските, отколкото реални, живи хора.
Книгата на Матей Вишниек, когото българският читател познава вече от сборника стихове „Град с един-единствен жител” / изд. „Авангардпринт”, Русе/ и подборката с пиеси „Мансарда в Париж с изглед към смъртта” /изд. „Факел”, София/, е, както се изразява авторът: „опит да преплета реалността със фикцията, своята лична биография с измислицата, самоиронията със сериозния тон…”
Повече от двайсет години, по-точно от 1987 година, избягалият от режима на диктатора Чаушеску, Матей Вишниек живее в Париж, „града на виденията и фантазмите” – за него, източноевропеецът, израснал с книгите на Достоевски, Едгар По, Борхес, Кафка, Бекет, Лотреамон, Йонеско…Обожаващ сюрреалистите, дадаистите, Театъра на Абсурда…Съчинил повече от 40 пиеси, които днес шестват по световните сцени от Чили до Токио.
Вторият му роман (след дебютния „Кафенето Па Пароль” от 1992) е едно интелектуално предизвикателство за читателя, защото текстът тук остава „отчужден” спрямо познатите и до болка експлоатираните наративи в литературата, създавана от емигранти, въпреки че текстът тук е насочен към твореца емигрант. Във въображаемото литературно кафене в центъра на Града на светлините, Париж, „издателят без издателство” някой си г-н Камбрелан събира група начинаещи писатели- източноевропейци и двама от тях са от Япония и Китай, които решава да протежира и напътства в борбата им да завладеят литературен Париж. Но всички те, са всъщност „другото Аз” на автора. Техните ексцентрични, но и типични истории са вплетени в един сложен ансамбъл, в който фантастичното и реалното се преплитат. А отблясъците от „тези светлини” очертават сцената на непрекъснатите културни взаимодействия. В разказа основен герой, все пак, се оказва градът Париж, населен от тези видения или въображаеми образи или накратко „фантазми”, както ги нарича по-точно Вишниек, на велики писатели и творци от различни времена. А тънката самоирония на авторът отграничава фигурата на героя- разказвач в тази оригинална история. От това забележително приключение на духа.
За превода на Огнян Стамболиев могат да се кажат само добри думи. Неговият вдъхновен превод и тук, след преводите на първите две книги на Матей Вишниек, ни дава възможност да се докоснем до богатството на фантазията на този дълбоко оригинален автор, до изключителната поетичност на това забележително духовно приключение.
