Лира Литературно-рекламна Агенция
Джоан Виндж е име, което владее силно умовете и сърцата на интересущите се от фантастика.
През 2011 г. Виндж навлиза в своята 38-а година като активен писател – постижение, с което малцина творци биха могли да се похвалят.
Със самото си прохождане в попрището Джоан получава признание, като е номинирана за наградата „Джон У. Кемпбъл” за най-добър млад писател. По-късно два пъти печели и най-престижната награда за фантастика „Хюго”. Първият път през 1977 г. с новелата си Eyes of Amber, a през 1981 г. – с романа “Снежната кралица”, кой е преведен и на български.
Междувременно активно съавторства и обменя идеи с тогавашния си съпруг Върнър Виндж – един от най-влиятелните фантасти през последните три десетилетия, чиито романи “Огън в дълбината” и Дълбина в небето” в прогностичния, задълбочен стил на Артър Кларк, продължават традицията на сериозната научна фантастика. Именно в гореспоменатите два романа активно участие има Джоан Виндж, която, освен с писателски дарби, разполага и с диплома на антрополог.
Само въпрос на време е многомилионната холивудска киноиндустрия да я потърси за помощ в пренасянето на бляновете на Джордж Лукас от синия екран на бялата страница. Литературната й адаптация на “Завръщането на джедаите” се превръща в страхотен бестселър. През следващите няколко години от услугите й се възползват създателите на филма “Дюн”, за да адаптира сценария му. Следват романи по третата част на “Лудия Макс”, фентъзи-филма с Мишел Пфайфър “Лейдихоук” и този с Вал Килмър “Уилоу”. С тези произведения тя затвърждава статута си и сред почитателите на фантастичното в киното.
Затова никак не е случаен изборът на Стивън Спилбърг за адаптация на един от най-очакваните блокбъстъри това лято – “Каубои и извънземни”.
Неизвестен мъж се буди сам насред пустинята. Няма шапка и ботуши, не личи диря, оставена от него. Сякаш е паднал от небето. Едва успял да стигне до този крайно неправдоподобен, но като че ли единствен логичен извод, той трябва да се бие за живота си с трима непознати. Тази среща дава тон на непрестанните му премеждия и занапред. В мига, когато се добира до градчето Абсолюшън – единственото населено място в радиус от много километри, някой опира пушка в тила му. Не след дълго се оказва, че е издирван от закона – и от тираничния тартор на цялата околия. А часове след като мъжът узнава всичко това (и името си, което той не помни), Абсолюшън е нападнат от извънземна въздушна флотилия. И докато е в центъра на кошмарните събития, от периферията не спира да го наблюдава тайнствена жена…
Романът “Каубои и извънземни”, макар с всичките недостатъци на литературната медия пред филмовата – все пак се очаква филмът да е едно от зрелищата на годината, – притежава и свои уникални предимства. Както самата авторка подчертава, в романа са й дадени свободи, които, макар да не влияят на филма, превръщат книгата в нещо повече от доразписване на сценария му. Една от тях е нещо типично за литературата – психологическа дълбочина.
Интересна би била съпоставката между психологическата дълбочина и интензивни емоции на главния герой Джейк Лонерган от книгата и представянето му във филма. Ролята е възложена на Даниъл Крейг, един от най-талантливите британски театрални и филмови актьори, истински пробил в голямото кино с ролята на легендарния Джеймс Бонд.
В романа е разчупен стереотипът на мълчаливия, студен каубой, на който Крейг пасва толкова добре – дали не е това една от свободите, които Виндж си е позволила, за да обогати характера на най-важния герой в книгата и филма? И в това, и в наситените взаимоотношения между различните герои в романа, във всяка сцена Виндж създава съзвучие между наглед дребни жестове, думи и погледи, така че да постигне истинска романистична взаимосвързаност и художествен резонанс.
