Начало / Любопитно / Марин Сореску на български

Марин Сореску на български

 Проф д-р Ерика Лазарова, БАН

Новата книга на издателство „Авангардпринт” ни среща с един голям световен писател от северната ни съседка, все още недостатъчно познат на българската публика. Макар, че през годините Огнян Стамболиев – изтъкнатият наш преводач и познавач на румънската литература с публикации и преводи се стараеше да представи в най-добра светлина творческото дело на Марин Сореску /1936-1996/.

Днес фрагментарните вечатления кристализират в един солиден и полиграфически стилно оформен том, предлагащ повече от 400 страници с поезията, драматургията и есеистиката на този безспорно голям и оригинален автор. Появил се в литературата на северната ни съседка през 60-те години на ХХ век, заедно с известните и у нас: Никита Станеску, Ана Бландиана, Йоан Александру, той е сред поетите, обновили румънската поезия и достигнали до истински върхове.
Интересно е, че Марин Сореску започва кариерата си като преводач на Борис Пастернак и като поет-пародист, превръщащ иронията, играта със словото и асоциациите в еръжие за постигане на неочаквани, но силно въздействащи естетически ефекти. Първият му сборник „Единствен сред поетите”/1964/ съдържа стихотворни пародии на негови събратя по перо. Следващата му книга „Стихове” /1966/ го представя като напълно зъвършен творец, със свой стил и интригуваща мисловност. Неговата сила е в използване художествената сила на сравнението и на лаконизма, създаващ усещане за драматизъм, като например в стихотворението „Час”:
„Държа се за една-едничка
дума,
а тя вече променя
смисъла си.”

Марин Сореску споделя: „Следя литературното развитие в много страни на света. пътувам много, общувам с десетки поети от почти цялата планета. Струва ми се, че навсякъде забелязвам една обща тенденция, характерна за цялата световна съвременна поезия. Към метафората, не толкова към сравнението. Или по-точно към „стихотворението-метафора”. Много точно пише в задълбочения си предговор преводачът: „Сореску можеше да направи стихотворение от всичко и за всичко. От простия поетичен предмет или образ да стигне до синтеза на философското и поетичното, което прави голямата и истинската литература”. В тази „делнична” поезия той тръгва обикновено от нещо дребно, незначително, банално, за да потърси неочаквана гледна точка и да провокира читателя в „Присъда”:

„Всеки пътник в този трамвай / прилича досущ/ на пътника,/ застанал плътно пред него./ Може би скоростта е твърде голяма,/ а може би в трамвая е доста тясно./
На всеки вратът му е като изгризан – / от вестника, дето се чете зад него./
Ето: усещам и аз вестник зад врата си,/ готов да го пререже с краищата си./
Вените/ да ми прекъсне!

Не по-малко силна и въздействена е и драматургията на този „тотален писател”, без аналог в румънската и балканската литератури. Интересното е, че част от пиесите му се раждат от стиховете му и те стават техен „драматургичния скелет”, както казва самият автор. / Подобен е и генезисът на повечето от забележителните театралните опуси на неговия по-млад сънародник Матей Вишниек, също представен на български блестящо от Огнян Стамболиев/.

В разглеждания сборник, който е събрал всъщност два тома от творчеството на Марин Сореску – „Стълба до Небето” / 133 стихотворения/ и „Жаждата на Солената планина” не могат да останат неоценени философската монодрама „Рибарят Йона” / играна и в Ню Йорк/, заглавната трагедия-поема „Лоно или Жаждата на Солената планина” /, представяна на много чужди сцени и от Театъра на нациите/, както и „Дракула или Третият кол”- поредната нестандартна интерпретация на вечния проблем за противоборството на доброто и злото. Това са пиеси- параболи за съдбата на съвременния човек, който търси своето място в света и живота. Без съмнение, Сореску е роден драматург, майстор на диалога, който умее да изгражда сценични характери и да води умело действието на сцената. Затова и пиесите му имат дълъг живот и се играят, на много световни сцени. Заслуга на Огнян Стамболиев е, че след за тази среща отличните преводи на Е. Чоран, М. Елиаде, Е. Йонеско и М. Вишниек, сега представя на културната ни общественост и творчеството на Марин Сореску, който реално обогатява представата за румънската, балканската и световните литератури през ХХ и ХХІ век..

–––––
„Стълба до Небето”, 133 стихотворения, „Жаждата на Солената планина”, 5 пиеси, подбор и превод: Огнян Стамболиев, изд. „Авангардпринт”, 2011.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

z26368530IER,Nagroda-literacka-Nike-2020--Zwyciezca-Radek-Rak

Ветеринар стана писател на годината в Полша

Радек Рак се е посветил на фантастиката 33-годишният писател нашумя в родината си с историко-фантастическия …