Лира Литературно-рекламна Агенция
Познаваме го вече с две книги
Първо излезе „Малинверно“ – за човек, който чете и така оцелява в света. Наскоро в книжарниците се появи и „Кратък дневник на съвпаденията“. Книгата има премиера в Италия преди 10 години и всъщност е дебют за писателя. Тогава Доменико Дара е на 43.
Красиво написаната история предлага среща с пощальон, който търси съвпаденията в живота си. Прави го всъщност благодарение на дара да владее всички почерци – затова преписва писмата, така ги преиначава, че всичко в живота да има смисъл… докато не се сблъсква с любовта.
Всяка от вече четирите книги на писателя реално е отличена по един или друг начин – и с награди, и с признанието на читателите. Дара има таланта да създава необикновени герои, които заживяват в съзнанието. Така той прави самите нас по-различни… И очакваме също да получим от небето ангелско перо.
За съвпаденията в живота и за това как се грижи за таланти си говорим в това интервю с Доменико Дара – насладете му се и разгърнете негова книга
– Здравейте, господин Дара, как премина лятото Ви, в почивка или в работа?
– Беше разпределено между задълженията ми, свързани с книгите, и почивката. В края на август на италиански език излезе най-новият ми роман и през есента ще ме очакват дни, пълни с ангажименти из цяла Италия. Затова се опитах да си почина.
– Ние пък се радвахме през летните дни на романа Ви „Кратък дневник на съвпаденията“. Разкажете ни историята на тази книга…
– Това е моята първа и в известен смисъл най-скъпа на сърцето ми книга, защото е плод на дългогодишни размисли и писане. Особено важна е за мен, защото даде форма на моята Вселена. Тази книга представлява истинска основа, защото ми дари възможност да се изправя пред някои болезнени за мен теми и да ги разреша, да установя някои йерархии, да предложа различен край на историите, които съм обичал и които животът обърна наопаки.
– „Кратък дневник на съвпаденията“ е Вашият дебют. Как гледате сега на нея, изкушавате ли се да я редактирате или промените?
– Изкушението да промениш нещо съществува винаги, дори и при най-скоро завършените книги. Освен това, що се отнася до писането, мога да кажа, че съм изключителен педант и все ми се струва, че дадено изречение или цяла страница биха могли да бъдат изказани по-добре. Точно затова никога не поправям книгите, които съм написал. Разлиствам ги от време на време, но никога не ги препрочитам изцяло.
– Променя ли се всъщност стилът на един писател с всяка написана книга, ако съдите по себе си?
– Стилът на един писател е много субективно нещо. Ако за стил считаме съвкупността от синтаксис, морфология, богат и картинен език и философски размишления, които характеризират даден автор, смятам, че той не се променя. Освен това считам, че с напредване на писането, стилът се усъвършенства, става по-изтънчен, някои техники се утвърждават и някои механизми се автоматизират. Онова, което те прави наистина да израстваш, пишейки книга след книга, е издателската работа, която всеки път ти помага да разрешиш съмнения и неточности, които всеки има.
– Нека се върнем към „Кратък дневник на съвпаденията“ – откъде почерпихте сюжета, има ли той някаква документална основа?
– Основният разказ – отварянето на писмата и промяната на съдържанието им – е напълно измислен, докато по-голямата част от съпътстващите истории са взети от действителността. Почти всички герои са жители на Джирифалко и аз ги познавам лично или най-малкото съм чул да се говори за тях.
– Кога получихте за последно истинско писмо – на хартия, в пощенската си кутия… и с написан на плика подател?
– Последното писмо получих след публикуването на романа „Кратък дневник на съвпаденията“. Беше ми го написал един възрастен господин, който живееше в едно село близо до моето и който изказа голяма похвала за книгата ми. Него вече го няма, но аз пазя писмото му като истинска реликва.
Търся вдъхновение там, където винаги съм го търсил и намирал – в малките истории на обикновените хора, там, където дълбокият човешки опит продължава да поддържа своята автентичност
– Разкажете ни за най-голямото и съдбоносно съвпадение във Вашия живот.
– Мисля, че животът е резултат от многобройни съвпадения, които са се случили, без дори да знаем за тях. Но случи се едно невероятно съвпадение, на което бях свидетел. Тъкмо правех последното представяне на „Кратък дневник на съвпаденията“, когато изведнъж видях да пада от небето едно бяло перце, което бавно кацна върху отворената ми на масата тетрадка, в която бях написал увода на новия си роман, в който описвах как едно бяло перо от ангел пада на земята. Просто да не повярваш.
– Замислял ли сте се откъде е дошла дарбата Ви да пишете толкова красиво и увлекателно едновременно – и как се грижите за нея?
– Продължавам да се питам откъде идва тази моя склонност към писането, без да мога да си дам отговор. Аз съм роден в къща, в която никога не е имало книги и въпреки това още като дете повтарях, че като порасна, ще стана писател. Това е може би незаслужен дар, за който не зная на кого да благодаря. Грижа се за този дар, продължавайки да гледам на света с учудените очи на дете, с убеждението, че историите правят живота ни по-добър и най-вече със съзнанието, че писането е моят начин да опитам да разбера коя е определената за мен роля в това прекрасно нещо, което се нарича свят.
– Благодарим Ви за този разговор, ще очакваме с нетърпение нова среща с Вас в книжарниците!
