Мит е това, че искал да унищожи всичките си творби
Писателят е все по-популярен – през последните петнайсет години според наблюдатели интересът към него постоянно нараства. Пример за това е и немската театрална сцена. Само в този момент на сцена са поне двайсет варианта на „Процесът“. Покрай стогодишнината от смъртта му се родиха компютърна игра, документален филм и телевизионен сериал. Сега протичат и две големи изложби, посветени на Кафка – в родната му Прага и в още един чешки град, Пилзен.
Кафка е популярен и като търговска марка
Произвежда се например „кафкианска“ крушова ракия, а също и бира, която се предлага в опаковка ала Кафка. Още по-брутално е присъствието на писателя в социалните мрежи, най-вече тикток – там материалите под хаштага #kafka имат около 1,5 млрд. гледания.
Всичко това би шокирало самия него, защото той дори не счита себе си за писател и до последно страда, че се е провалил в литературните си опити. Макар че и днес Кафка е жертва на представите за самия него – интерпретациите на недокрай разбраните му творби са много, а интересът към писателя всъщност се поражда в голяма степен от личния му живот.
Най-масовата представа за него като за писател включва всъщност усещането, че той описва лошите страни на живота, а безпомощните му герои сякаш постоянно не са на мястото си. Те напразно опитват да заобиколят властимащите, а екзистенциалните кризи следват една след друга.
Франц Кафка изпреварва много явления
Макар и живял преди настъпването на сюрреализма и екзистенциализма, той използва изразните им средства. Нещо повече, романът му „Процесът“ сякаш предсказва тоталитарен режим, който лишава човек от лично пространство и така го манипулира, че в крайна сметка да сътрудничи на своите убийци. В своите разкази пък създава атмосфера, в която човекът престава да бъде смятан за такъв – като в концентрационните лагери, които писателят не доживява.
Именно усещането за безпомощност, което бележи десетилетията след смъртта му, е една от причините творбите на писателя да надживеят времето си. Може би точно заради това и самият той е рисуван като плах, крехък почти до гротеска мъж, изпълнен с тревога от бъдещето и страдащ от собствената си самота.
Кафка обаче има и друг образ
Знаем например, че преписвал по време на матурата, а като завършил училище, родителите му го изпратили на море за награда. Обичал нощния живот, киното, често навестявал пражките публични домове, после осъмвал във винарна, където не свалял очи от някоя сервитьорка. Пак по това време пътувал до Италия, Швейцария, Франция.
И като служител бил повече от усърден, макар че работата в застрахователното дружество отнемала от времето за писане. Обичал да плува, играел тенис и карал колело – дори се учил да язди и да управлява мотоциклет. Но после дошла болестта…
Литературни теории за писателя
Според изследователя на творчеството му Райнер Стах е мит това, че Кафка искал да унищожи всички свои творби в края на живота си. Той дал указания от смъртното си ложе на Макс Фриш да изгори дневниците му, ръкописите или писмата, но в същото време старателно подредил текстовете, които смятал за важни.
Интересно разсъждава по темата и вече отишлия си Милан Кундера – той твърди, че Кафка просто искал да въведе баланс в творчеството си и да изчисти онова, което не притежавало перфектен вид по неговите виждания. През 2006 г. Кундера публикува есе, посветено на своя предшественик, в което твърди, че всъщност Кафка искал точно обратното – творбите му да го надживеят.
Авторът на „Непосилната лекота на битието“ обаче критикува Макс Фриш, че не е изпълнил безкористно завещанието на приятеля си – през следващите десетилетия той редактира творбите на Кафка по свое усмотрение, маха пасажи, прегрупира глави, приспособява написаното към един стандартен немски език и в същото време, цензурира дневниците. „Брод публикува всичко, без да прави разлика, включително дългото и срамно писмо, открито в чекмеджето му, за което Кафка никога не се решил да даде на баща си”, пише Кундера.
Дори носителят на Нобелова награда за литература Елиас Канети отбелязва как се почувствал неловко, когато излязла личната кореспонденция на Франц Кафка през 60-те на миналия век. Канети обаче преодолял чувството и написал рецензия за впечатленията си от цялата книга.
Представата ни за писателя постоянно се изменя
Наследството на Кафка всъщност се увеличава – пример са откритите негови рисунки, публикувани преди три години от изследователя на творчеството му Андреас Килхер. Но мнозина анализатори подчертават, че може би е дошло време просто да четем Кафка – без да създаваме около книгите му цялата тази кафкология, изкривена представа за тях, идваща от опитите ни да разгадаем самия него.
Ето кратък указател кое какво е в творчеството на писателя
- „Процесът“ – най-известният роман на Франц Кафка. Прокуристът на голяма банка Йозеф К. се пробужда и установява, че непознати са проникнали в жилището му, за да го арестуват, понеже е обвинен в за неизвестно престъпление пред загадъчен съд.
- „Замъкът“ – земемерът К. е извикан в бедно село, където трябва да сложи ред сред чиновници, помощници, секретари, че и любовници – задача, която изглежда просто невъзможна.
- „Метаморфозата“ (и други разкази) – това е една от най-известните кратки творби на Кафка, в нея търговец се събужда като огромно насекомо. Това е и най-дългата завършена и публикувана творба на автора, докато е жив.