Писателят се срещна с публика в Брюксел
Събитието с носителя на Нобелова награда за 2021 г. организира Къщата за литература „Пасса Порта“. Тя представлява международен дом на литературата и организира литературни събития целогодишно. От 2007 г. провежда и литературен фестивал със същото име, а през 2024-а празнува 20 години от основаването си. Миналия март гост на „Пасса Порта“ в Брюксел беше друга носителка на Нобеловата награда за литература – Ани Ерно. Същата зала на Брюкселската опера се изпълни с 900 човека и за разговора с Гурна. Водещи на срещата бяха полско-белгийска философка и писателка Алисия Гешчинска и роденият в Еритрея британски писател Сулайман Адония.
Абдулразак Гурна от своя страна е роден през 1948 г. в Занзибар и също живее във Великобритания, където преподава в университета в Кент. В романи като „Рай“, „След смъртта“ и „Край морето“ Гурна дава гласност на хора, пренебрегвани от историята, от колониална Африка до Лондон. Романът му „Рай“ е включен в краткия списък за наградите „Букър“, а „Край морето“ е в дългия списък на същите отличия. Книгата има и българско издание в превод на Владимир Полеганов – с логото на „Лабиринт“.
На срещата си с читатели в Брюксел Гурна разказа как е стигнала до него новината, че получава Нобеловата награда, той говори и за темите, разработвани в романа – като последствията от колонизацията и миграцията.
„Наградите се дават на ограничен брой хора, но ги има всички останали, за които не чуваме. Наградите не се дават на нации, а на писатели за тяхното писане.“ коментира Гурна. „Не пиша за света, а за хаоса. Писането не е лесна работа. Трябва винаги да казваш нещо ново, иначе няма смисъл“, каза още той.
На въпроса как е решил да пише на английски, а не на суахили, Гурна сподели: „Връзката, която писателят чувства с даден език, не се обуславя от националността. Не винаги избираме езика, на който да пишем. Определящо е и на какъв език четем, а когато пристигнах на Острова, видях изведнъж колко много неща има за четене.“
В творбите си Гурна описва събитията в родната си страна и трудностите, с които се сблъсква, когато пристига във Великобритания, също така разглежда теми като прекъсване на връзката с корените, миграцията и колониализма.
„Край морето“ има и българско издание в превод на Владимир Полеганов. Книгата разглежда травмите оставени върху постколониална Африка
Романът „Край морето“ се занимава с травмите оставени върху постколониална Африка. Действието в книгата се развива между Занзибар и Великобритания. Гурна изследва принадлежността към постколониалните африкански нации, съдбата на бежанеца от бившите колонии и ангажимента на някогашния колонизатор към тяхната съдба.
Латиф е имигрант в Лондон, преподава литература и в неговия образ се вижда самия Абдулразак Гурна, който също напуска родния Занзибар осемнайсетгодишен и оттогава живее и работи във Великобритания. Сюжетът на романа описва живота на Латиф и на другия главен герой Салех Омар. Много е трудно за читателя да реши коя от версиите за отминалите събития на двамата герои е вярна. По думите на самия Гурна, „всеки има свой прочит на историята“.
Темите, засегнати от Гурна, са близки до белгийската публика, тъй като Белгия има тежко колониално наследство и все още преработва последствията от колониалната епоха, включително чрез изкуството си.