Писателката е осъдена за плагиатство
Гражданският съд в Анадола разпореди авторката на „Любов“, „Чест“ и други книги да заплати общо почти 160 хил. турски лири (около 9500 лв.) като финансова компенсация за нанесени щети, включително и разходите по делото за плагиатство. То е заведено всъщност от Мине Г. Къръкканат – турска журналистка и писателка, която сега е на 72.
Решението на съда ще бъде публикувано и в някой от големите турски вестници, като така Елиф Шафак ще бъде призвана да погаси задълженията си. Къръкканат обвинява Елиф Шафак, че е използвала неин замисъл от книга, публикувана през 1990 г. Sinek Sarayı е преиздадена по-късно и през 2008-а. Името на книгата – „Дворецът на мухите“, но и не само то, показват необикновена близост с романа на Шафак „Дворецът на бълхите“. Според Къръкканат от нейния текст са използвани както средата, в която се развива действието, така и някои от героите. Книгата на Елиф Шафак излиза за първи път едва през 2002-а.
„Процесът беше много болезнен – казва в изявление Елиф Шафак. – Мине Къръкканат преговаря от години с мен. Не остана лоша дума или обида, която да не ми е казала.” Писателката обяснява, че нейните адвокати са представили анализ от 150 страници на съда – включително мнения на уважавани литературни критици и хора от университетските среди. Измаил Гюзелсой например пише: „Ако избера случайно две книги от рафта, те ще имат повече прилики помежду си, отколкото „Дворецът на мухите“ и „Дворецът на бълхите“.
Елиф Шафак оспорва и решението на съда – думите, на чиято база се установява плагиатството, са Истанбул, жилище, улица, котка, отпадъци, пура, цигара. Съдът ги нарича „ключови“. „Тези думи не са частна собственост на Къръкканат – изтъква Елиф Шафак, – езикът е на целия народ, а всички писатели използват едни и същи думи.“
Елиф Шафак заяви, че не е възможно да бъде открита прилика между нейната книга и „Дворецът на мухите“. Сега обаче Къръкканат ще има право и на приходите от турското издание на „Дворецът на бълхите“