Лира Литературно-рекламна Агенция
Изследванията събират цифри, а реалността сочи друго
Международното проучване на PISA, което предизвика у нас вълна от коментари, посочва, че 15-годишните в България не са достигнали базисно ниво на четивна грамотност – всъщност 53% от тях. В заключение се изтъква това, че те остават функционално неграмотни.
По ирония на съдбата резултатите от програмата за международно оценяване излизат в деня, в който отваря врати Софийският международния панаир на книгата – при това в своето юбилейно 50. издание.
Та от една страна, имаме изводи като този, че функционалната грамотност на децата се срива – от 2012-а насам при четенето кривата е стремително надолу; а от друга, цифри като тези, че 170 издателства ще представят повече от 100 хил. заглавия за малки и големи, както звучи пиар информацията на протичащото събитие.
В коментара си за изтеклите резултати фондация „Заедно в час“ посочва, че много малко от нашите деца достигат до най-високи нива на умения – в областта на четивната грамотност това са 2%. Основната причина за тази пропаст между тях и останалите може да се търси в различията между училищата – например елитните гимназии в големите градове и най-вече в София и по-скромните им събратя от оредяващите откъм население градчета.
За панаира на книгата пък от Асоциация „Българска книга“ отбелязват, че е част от Кауза „Грамотност“, „за която се работи десетилетия наред“, по думите на председателя на асоциацията Десислава Алексиева.
Явно обаче и това не помага – в резултатите на PISA нашата страна е двайсет и шеста – точките за четивна грамотност са изразително под нивото на Европейския съюз. Начело са страни от северната част на континента – Ирландия, Естония, Финландия, Дания.
Организаторите на панаира обаче твърдят, че именно такива прояви са в основата на повишаване на грамотността. Но е очевидно, че работата им дава успех или в много тясна среда, или посланията, колкото и красиво да звучат, достигат само до медиите и онези, които така или иначе четат, а на всичко отгоре отдавна са надхвърлили ученическа възраст.
По същия начин през годините се народиха още много инициативи, които имат за цел да преборят генерално проблема. Защо гласът им, оставащ нечут от по-голямата част от обществото, е тема на доста по-сериозен анализ. Има например платформа, наречена „Книговище“, която цели повишаване на читателската грамотност сред децата; наскоро проведеният Ден на четенето срещна огромен отзвук в училищата.
От „Заедно в час“ търсят корена на проблема в начина на преподаване и учебните програми – неподготвени според тях са на първо място самите учители. Дава се за пример Германия, променила из основи учебната система именно заради тревожните резултати от това изследване. Макар че за нас хоризонтът и за най-малка промяна е отдалечен сигурно десетилетие напред във времето.
А двата свята съществуват паралелно – този на инициативите, панаирите, високооборотния бизнес с книги; и другият, в който нашите деца получават неравно качество на образованието, сред тях липсва интерес към всичко извън средата им, перспективата е сведена до минимум.
Или ако трябва да се обобщи всичко това умерено песимистично, книгите си излизат – керванът си върви…
