Лира Литературно-рекламна Агенция
„Домът на пчелите“ е книга, която съчетава няколко жанра – фентъзи, трилър, исторически роман и съвременна художествена проза
Говорим с нейния автор Цанко Лалев − дългогодишен съставител на сборници по българска история и фолклор, излезли с логото на „Пан“. Като филолог и човек с ерудиция и опит в издателския бизнес, той знае как да заинтригува и младежката и възрастна аудитория с реалности, от които едновременно се плашим и гордеем.
– Г-н Лалев, имаше ли конкретен повод, който „отвори портала“ на вашето въображение за „Домът на пчелите“? Герои, място или чудо, които преживяхте и си казахте – за това ще напиша роман.
– Времето в „Домът на пчелите“ се разделя и води читателите през два, на пръв поглед, напълно различни свята. Единият е разположен на границата между XII и XIII век, изпълнен с големи събития от европейската и българската история. Те са динамичният фон за опасните премеждия на двама ученици от София – брат и сестра, на 17 и 15 години, които по необясним начин се озовават в миналото отпреди 800 години. Другият свят е съвремието, където родителите на младежите и най-вече майката, въпреки тежката болест, връхлетяла я след среща със самодива, се пита как да върне децата си. Отговорите се крият в къща, пристроена към каменна кула, която датира още от времето на траките. Къщата е в края на пътя, в планинско село, близо до скално светилище, където се издига мегалитна врата.
Точно такава врата към небето, която видях преди много години, се превърна в зрънцето, от което се разви романът. Това е мегалитът край с. Бузовград, близо до Казанлък. Той, според древната вяра, е бил портал между световете, а може би и между времената. Дълго време работното заглавие на романа ми беше точно „Вълчата порта“, както е наречен мегалитът в романа ми.
Отговорих ви за мястото, а сега за героите и чудото. Изключителни български учени изследват историята на българските земи и българската държава. За мен двама от тях са сред главните герои на съвременната българска духовност. Единият е проф. Александър Фол, който успя да възстанови учението на тракийския орфизъм и централната му идея, че интелектуалната енергия (почти съответствие на душата) на всеки човек е безсмъртна и се слива след физическия му край с космическата енергия. Другият учен е проф. Иван Венедиков, от когото научих с възторг как да чета чудесата на българския фолклор.
– Разбирам, че „Домът на пчелите“ не засяга само алтернативната история на страната ни?
– Тук е скритата „полза“ от четенето на този роман. В известен смисъл той е и образователен. Защото действителността от края на XII и началото на XIII век не е алтернативна, тя е описана достоверно. Събирал съм дълго материали от научни изследвания и оригинални хроники, за да предам света на българските богомили и западноевропейските катари; да възстановя картини от живота на средновековния мегаполис Константинопол и разграбването му от рицарите на IV-тия кръстоносен поход. В романа има и описание, фрагментирано, но точно, на смайващата победа на българи и кумани над наистина страшните западни рицари в битката при Одрин. Дори митологичните създания, които водят своя война, са пресъздадени според образите и постъпките им, съхранени в песенния ни фолклор.
– С каква цел вкарахте тук своеобразна книга в книгата − „Сините тетрадки“?
– „Сините тетрадки“ са странни записки, които и героите на романа определят като роман. Наистина са книга в книгата. Те са продиктувани от съвършен богомил на български учител, въдворен в село Момчилци до Вълчата порта през 1952 г. като осъден от комунистическия Народен съд. Как е възможна тази среща и кой е учителят няма да разкривам, читателите ще научат от книгата. В записките, които обхващат период от приблизително осемдесет години, са разказани съдбите на един български богомил и на един трубадур от Окситания преди да бъде погълната от Френското кралство. „Сините тетрадки“ разширяват картината на личните преживявания на героите с важни събития от европейската история. Записките са нещо като резонаторната кутия на цигулката. Без нея звукът ще е много тих.
– Как връщането на две съвременни деца назад във времето, при богомилите, ще помогне за изцелението на болната им майка?
– В „Домът на пчелите“ е развита идеята, че времето е едно цяло енергийно поле, а не линеен поток, който тече в една посока. Пропадането на децата в миналото е предопределено, точно както хората от Средновековието са вярвали, че всичко, което преживяваме, „ни е писано“, т. е. вече ни се случило в някакава „чернова“ или вариант на живота ни. Въпросът е кой пише черновата – Господ или Дяволът. Тук богомилите има какво да ни кажат.
В романа ми хора и фантастични създания могат да преминават през Вълчата порта всяка година в дните между лятното слънцестоене и Еньовден, за да водят нестихващата битка между Доброто и Злото. Връщането на Никола и Яна назад във времето крие голяма заплаха за едно могъщо митологично създание – Самодивата от Кървавото дърво и тя прави всичко по силите си да убие двамата младежи. Една от битките в миналото се оказва много важна за живота на майката Ралица Лазарова.
– Избрали сте бащата да е физик. Неговата професия къде се пресича с духовността?
– Физикът Димитър Лазаров е най-безпомощен от всички в сполетялото ги нещастие. При издирването на младежите той разчита единствено на полицията и спасителния отряд. Бащата не може да допусне, че в нашия свят има нещо, което е свръхестествено. Майката вярва в съществуването на реалност отвъд тази, която може да се изследва по научен път. Тя се доверява на инстинкта си и открива странни знаци в къщата до светилището, която наскоро е получила в наследство, а те ù помагат при търсенето на децата си. Сега като отговарям на въпроса ви, си давам сметка, че и при мен е подействала интуиция или писателски инстинкт. Двамата родители, физик и художничка, вървят по двата пътя за познаване на света – научния и духовно-религиозния. Вероятно те могат да се пресекат само ако и двата пътя стигнат до откриването на един и същи вселенски Свръхразум или Бог.
– Сигурна съм, че много младежи ще се запитат нужно ли е Никола и Яна да преживеят такива трудности, за да да научат нещо, при положение че светът е в джоба им. Просто трябва да си извадят телефоните.
– Читателите на възрастта на героите в романа могат да си отговорят сами и на друг въпрос: Как биха се почувствали, ако внезапно се озоват в далечното минало по времето на първите Асеневци? Не само без телефони и елементарни удобства, но и в общество, където дори изреченото съмнение, че няма Бог, може да им струва живота. А и в света, описан в „Домът на пчелите“, фантастичните създания − самодиви, змейове и вампири не са просто художествена измислица от фолклора, те се държат като останалите хора. И ако удобно разположени в дома си, днешните младежи проследят опасните премеждия на Никола и Яна, те ще разберат, че в Средновековието, също като в наши дни, хората се делят на добри и лоши, и добрите са повече. И ще се изненадат как техните връстници намират сили да се бият със Злото. Във всеки млад човек се крие герой. Защо с книга в ръце, както сме започнали съзряването си всички, да не помечтаят за подвизи в истинска битка срещу силите на мрака?
– А защо след толкова големи двубои накрая всичко се смалява до дома на пчелите?
– Едно преобръщане, ако позволите – не се смалява, а се уголемява. Техният дом е метафора, която е взета от апокрифен текст, преведен преди около хиляда години от български богомили. Един от героите цитира този апокриф в своя проповед: „Моля се, когато дойде часът, и ние да идем в Божия кошер“. В света на романа има красиво и тайно място, което също е наречено Дом на пчелите, защото хората са поставили там кошери. Всъщност Домът на пчелите е представата за Рая, а самите пчели са енергийните записи на всеки живял човек.
– За финал − човек като чете книгата ви, остава с впечатление, че Средновековието не е най-мрачният период за България. Откъде подобно чувство?
– Животът през Средновековието е бил невероятно тежък, днес хората не биха го понесли. Но това, което ви кара да зададете този въпрос, е вътрешната светлина или това, което наричаме доброта, тя струи от героите в романа. Селяните от Средновековието – съвсем малко са били представителите на други социални прослойки, са познавали и са се стремели към всички човешки добродетели, описани в християнската религия – вярвай в Бога, не убивай, не кради, не лъжи… Точно като богомилските си учители те са вярвали, че целият материален свят е дело на Дявола и затова е пълен с войни, насилие, болести и смърт. Само душата е неподвластна на тление, тя е божието пламъче, което се завръща при Бога в Кошера. Колкото и напред да е отишъл материалният и социалният живот, същото важи и днес. Ние сме хора не само заради законите и модерните технологии, а защото повечето от нас са привлечени и вярват в Доброто, точно както героите в „Домът на пчелите“.
Разговора води: Людмила Еленкова
Снимка: Мегалитът край Бузовград от сайта на община Казанлък
