Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгата на Ребека Ярос е едновременно в две класации, с които отразяваме бестселърите от изминалата седмица – „Хеликон“ и „Ню Йорк Таймс“. Тя излезе в средата на тази година, но вече има стотици хиляди оценки в читателската платформа „Гуудрийдс“. Явление от Book TikTok, авторката с еднакъв успех пише романтика и young adult фентъзи.
Историята в „Четвърто крило“ е предимно за младежка аудитория, или за по-възрастната, която обича приключения с много адреналин. Любопитно ни е въображението на г-жа Ярос, майка на шест! деца, омъжена за военен. Вярваме на собствените ù думи, че писала, докато мъжът ù бил командирован някъде, а тя си стояла вкъщи. Сигурно затова е измислила героинята на своите мечти – плаха девойка, която без особена подготовка влиза по настояване на властната си майка във военна академия и то в квадранта на ездачите, защото това ще ù осигури високо положение в обществото, магически способности и най-важното – собствен дракон! Академията е такова място, че нямаш избор, освен да завършиш или да умреш. Всъщност има и трети – да се влюбиш до смърт.
Еротичният акцент дава допълнително обаяние на книгата, която сравняват с фентъзи бестселъри като „Игрите на глада“, „Дивергенти“, „Ерагон“, „Сянка и кост“ на Лий Бардуго, „Двор от рози и бодли“ на Сара Дж. Маас и т.н., но я препоръчва Дженифър Арментраут, което значи смело да предложим редом с нея и Алескандрина Крушарска с поредицата „Болница за безсмъртни създания“, още повече че „Четвърто крило“ също е замислена като такава и очакваме втора част.
Древното първично чувство – да си загубиш ума по онзи, когото ненавиждаш, тук е разиграно по приказен и модерен начин. То лети в крак с темпото и драконовските йерархии, с които трябва да се съобразяват най-вече младите хора, затова са им нужни препятствия, за да овладеят импулсите си. „Умният“ извод, който току-що направих, ще илюстрирам не с цитат от книгата, а с мнение на читателка – „Животът ми се дели на две части – до и после прочита на „Четвърто крило“. Пожелавам на всеки автор да чуе такива думи за своята творба!
Текст: Людмила Еленкова
