Лира Литературно-рекламна Агенция
Разгръщаме ново, луксозно издание на една от най-философските творби на Стайнбек
Тъй като се явява последен негов роман и излиза след „Гроздовете на гнева“, който му носи „Пулицър“, „Зимата на нашето недовлство“ разделя мненията за творчеството на писателя. Някои читатели, а и критици твърдят, че с тази книга Джон Стайнбек е покорил поредния връх, други го наричат „провала“ на късната му проза.
Истината не е еднозначна, а в случая може би зависи от това доколко близък хората усещат главния герой Итън – един американец от североизточна Нова Англия в средата на 20 в., принадлежащ към някогашния елит. Началото на книгата го показва продавач в хранителен магазин, честен и деликатен, даже наивен човек, който не печели достатъчно, за да осигури комфорт на жена си и децата. С травми от Втората световна война и заради предишния блясък на фамилията, животът на Итън тече в мътни колебания, та сигурно ще подразни читатели с по-предприемачески дух. Но подобни хора и днес се оказват благодатна почва за манипулации. Инертни по принцип, те се активират внезапно и влизат в престъпни схеми, преди да се обезличат завинаги. Самият Итън не пипа нищо, освен консервите в магазина, които тъпо и упорито продължава да реди, а другата мръсна работа – обир на банка например, по-добре да извършат чужди ръце.
Тук е иронията в заглавието на романа, което е цитат от пиесата на Шекспир “Ричард III”. С него семейството на Итън вдига тост, че зимата на тяхното недоволство вече е зад гърба им. Празниците и сезоните имат значение при Стайнбек, за да видим как естествения цикъл на природата прекъсва от алчност и глупост. Е, Итън никога няма да бъде богат и достоен като своя баща, защото собствената му съвест не си е на мястото. Въпросът е да разчетем през този герой всички пропуснати възможности за себе си и да не казваме „нищо лично-просто бизнес“.
