Лира Литературно-рекламна Агенция
Името му е неизменно свързано с книжовността от десетилетия
Литературният критик и историк ни напусна на 78 – след живот, посветен изцяло на книгите. Създател на награди или пък председател на жури; също автор на пиеси и есета, на романи и стихотворения – няма литературна ниша, в която да не е допринесъл мъничко. Неговата „Кратка история на българската литература“ предизвиква навремето бум в интереса към родните книги. Няколко поколения студенти изкласяват с помощта на „Българската литература XX век – От Алеко Константинов до Атанас Далчев“.
Нежен творец, изпод перото му се ражда и стихосбирка като „Ранният край на лятото“.„Там на Балканите“ пък е творба, която човърка представите ни за дом и родина, за принадлежност и корени. Немалък е и опитът му като преводач от сърбохърватски – благодарение на него четем например Иво Андрич. Трудни за изброяване са и наградите, които получава – една от последните е „Златен пегас“ – от бургаската писателска общност.
Литературното наследство, което оставя Светлозар Игов, е огромно – и поради това голяма е и празнината след него. Ето няколко цитата за тих размисъл
- „Писането на литература и писането за литература не са чак толкова различни дейности въпреки създадената представа за драматичната напрегнатост помежду им.“
- „Всеки автор е не само създател на своята творба, той – именно като създател, автор, творец на творбата – е едновременно и зрител на, и участник в света, създаден в творбата му.“
- „Писателският занаят не се учи, но е хубаво писателят да има добро образование. Не само за да му даде професия, нито за да го снабди със „знания“, а за да го привикне към интелектуална дисциплина. Защото писателството е самообразование, което никога не свършва.“
- „Фрагментът винаги казва повече от това, което казва, именно защото не го доизказва.“
