Разсмива ни и сега, макар че животът му е бил нелек
Уилям Сидни Портър, както е истинското му име, е роден в Северна Каролина – направо в плантацията на родителите си. Губи майка си рано, едва на три, а отношенията с баща му са повече от сложни. Алджърнън Сидни Портър бил лекар и изобретател, който обаче рухнал психически след смъртта на съпругата си. За малкия Уилям останало неразбираемо как така баща му, със своите лекарски умения, не е успял да помогне на болната от туберколоза жена. Скромният живот при баба му обаче го научава на много – дипломира се като фармаецевт, но работи каквото падне, дори овчар.
Портър се жени на 25 за 17-годишната Атъл, обаче туберколозата казва и тук тежката си дума – новороденият им син умира на годинка. По това време Портър вече издава хумористичен вестник и се препитава като касиер в банка на Остин.
Оттук обаче идват и неприятностите… Един ден е обвинен в злоупотреба с парични средства – успява да избяга чак в Хондурас. Само дето вестта, че туберколозата в крайна сметка е сложила кръст и на неговата Атъл, го кара да се върне… Осъден е, но именно в затвора животът му се променя из основи. Там той работи в лазарета и разполага със стая, в която започва да пише разкази. Дава ръкописите си на познати, които ги изпращат във вестници. Парите пък дава за колежа на дъщеря си – единственото, което му е останало от любовта с Атъл.
Точно в тези условия се ражда и псевдонимът О.Хенри – така Портър иска да скрие, че е бил в затвора. Скоро обаче редактори и читатели започват да го разпознават единствено под това име, така че той го запазва до края на живота си.
Освободен предсрочно за добро поведение, О.Хенри се жени отново – този път за ученическата си любов Сали. И при него обаче се проявява зависимостта, съкратила дните на баща му – алкохолът. Това прогонва Сали, а бедността се връща при О.Хенри – точно както в детството му…
Така идва краят – тъжен и поради това, че настъпва в следствие на цироза. Един от големите майстори на късия разказ си отива едва на 47. Оставя десет сборника и над 600 творби. Ето няколко цитата от тях…
- „Повечето жени са пораснали деца, а повечето мъже – малки дечица.”
- „Глупаци има всякакви, но моля, не ставайте, докато не бъдете повикани поименно.“
- „Парите могат да отворят много врати.“
- „Любов, бизнес, семейство, патритизъм, религия – това са само сенки на думи, когато човек гладува.“