Лира Литературно-рекламна Агенция
Историите му са пълни с агенти, интриги и убийства
Авторът навърши в последната августовска седмица 85 – а трилъри като „Парламентьорът“, „Денят на чакала“ и „Досието Одесса“ все така остават еталон в жанра. При това самият му живот е като сюжет за някой от неговите романи. И възгледите му са такива, че отвори ли уста, тутакси се ражда скандал. Но и написаното носи духа на пророчество.
Журналист по професия, Форсайт започва с отскок – той става най-младия пилот в Кралските военновъздушни сили и започва да пише дописки за „Ройтерс“ и БиБиСи. Оказва се насред нигерийската гражданска война – и се превръща в ценен от всички репортер.
От Джеймс Бонд до… Форсайт
Именно този опит му дава куража да започне да създава криминални романи. Екранизациите му носят допълнителна слава и така сред почитателите на писателя тръгва слух, че той всъщност е агент на британските служби. През 2015-а Форсайт хвърля бомба, като признава, че това е така… В продължение на две десетилетия той изпълнява функцията на сътрудник на МИ6. Някои веднага съзират в него образ от ранга на Джеймс Бонд, но писателят бързо охлажда ентусиазма им, като признава, че винаги е работел на доброволни начала.
Макар и краен в изказванията си, никой не може да го обвини например за тези думи: „Всички грешим, но да започнеш Трета световна война, това би била наистина голяма издънка.” Форсайт всъщност обича да изразява несъгласие с политиците. Той твърдо е против Обединена Европа и привърженик на излизането на Великобритания от нея. Известен е и с енциклопедичните си познания, тъй като обича старателно да изучава нужната информация в много направления, преди да започне да пише някоя книга.
Затова и романи като „Набелязаните“, „Афганеца“ или „Дяволската алтернатива“ приличат на добре подготвени студии по дадена проблематика. В същото време – донякъде парадоксално, Форсайт не обича новите технологии и до последно… диктува романите си по телефона
Форсайт е ценен и от страна на филмовите студия
По книгите му са създадени вече двайсетина продукции – най-славна сред тях е „Денят на чакала”, режисиран от Фред Зинеман. Когато обаче излиза римейк, наречен просто „Чакала“, писателят е възмутен и настоява името му да отпадне от надписите на продукцията. Типично в стила си заявява, че филмът е „пълен боклук“.
Авторът събира живота си в книга, наречена The Outsider: My Life in Intrigue. Именно по нейните страници си спомня такива покрусяващи моменти от миналото столетие като трагедията в Биафра, когато за две-три години загиват около 2 млн. души. Форсайт е по-убедителен в спомените си от всички свои романи, взети накуп. Пак там обобщава и журналистическата си работа в продължение на половин век. И за да има баланс, споделя как на 17 загубил девствеността си от 35-годишна немска графиня, която пеела, докато се любели, една от официалните песни на Третия райх – „Вдигнете знамето високо“, което всъщност има и еротичен подтекст.
Последната засега книга на писателя е отпреди вече пет години – „Лисицата“. Изглежда, че и ще остане последна. Най-малкото защото именно в автобиографията си разказва как втората му съпруга се ужасила от факта, че Форсайт пожелал да събира материали „на терен“ в Могадишу, най-големият град в Сомалия и едно от най-опасните места по света. Да се довери на „Гугъл“ писателят засега отказва – и предпочита друго, далеч по-спокойно от сюжетните линии в книгите му занимание. Спокойствието на пенсионера.
