Лира Литературно-рекламна Агенция
Трудно си даваме сметка колко информация крие то
Изкуството да четем по лицето, както се казва и самият наръчник, може да ни донесе и хармония в отношенията, и успех в бизнеса – твърдят го Ерик Стандоп и Елиса Петрини, които създават това практично изследване.
Трудно е да повярваме, но четенето по лицето е умение, което се развива още от древността. Нашата технологизирана епоха сякаш обръща гръб на подобни способности, но и това впечатление е повърхностно. В наши дни съществува Академия по четене на лицето, чийто основател е именно единият от авторите на книгата – Ерик Стандоп.
Самата практика се използва в най-различни сфери от живота – сред най-впечатляващите е разкриването на престъпления. Дългогодишният служител на ЦРУ Фил Хюстън свидетелства например, че поведенческите анализи са важна част от работата с хора в службите. А четенето по лице може да даде много – дори да спомогне да разпознаем кой е жертвата и кой е насилникът.
А това вече подсказва, че подобна практика има важна роля и в чисто междучовешките отношения. Тук книгата може да изиграе много добра роля, тъй като тя е изградена преди всичко върху приложението на това умение във всекидневието. Занимателна е, защото е пълна с истински истории, а и практична заради директните указания и многото илюстрации.
Като се има предвид разгорялата се дискусия за домашното насилие, „Изкуството да четем по лицето“ се сдобива и с още една актуална функция. Книгата може да даде материал за размишление, когато имаме съмнения за проблеми на битово ниво
Особено внимание заслужава референтният наръчник, който също е част от „Изкуството да четем по лицето“. В него са изобразени различните типове лица и характеристиките, които ги съпровождат. Наред с това е описано значението на отделните елементи по лицето – очи, зеници, клепачи, бръчици и т. н.
Разбира се, четенето по лицето се е сдобило с приложение и в бизнес сферата, както разбираме от книгата. Самият Стандоп провежда семинари в много страни по света. Да вземеш решение на базата на лицето и като цяло, тялото на твоя партньор или противник може да е част и от спортната психология. Просто тази книга е универсална! Ето няколко реда – не за лицето, а за пръстите на ръката, от превода на Людмила Андреева, които доказват това.
„Повечето хора натискат бутона с показалец, което не дава особена информация. Използването на палеца обаче – най-силния пръст – е признак на доминираща личност – човек, който харесва да прави така, че нещата да се свършват. Многократното натискане на бутона сочи напрежение.
Използването на кокалче на пръст или на кутрето подсказва плахост. То внушава страх от микроби – дори още по-силно, ако някой със свободни ръце натиска бутона с лакът. Тези, които се страхуват от бактерии, вероятно се страхуват и в други сфери на живота или – най-малкото – са дебалансирани. Хората, които натискат бутона със средния или безименния пръст, са индивидуалисти, които възприемат света по собствен начин.”
