Лира Литературно-рекламна Агенция
Клишетата помагат за романтичния образ
Да се чете е модерно – срещаме често напоследък това възвание, което всъщност означава едно… Книгите отново са актуални! Разбира се, хубаво е – четящият човек е много по-вдъхновяващ, а и четенето е само по себе си процес, който ни прави и по-здрави, и по-общителни. Знаете колко изследвания доказват, че няколко прочетени страници дневно помагат да се освободим от стреса и да видим нещата в дълбочина.
Заедно с това обаче – къде нарочно, къде по стечение на обстоятелствата, изникват представи, които трудно намират покритие в доста суровите условия на книжния ни пазар. Едно е романтичната представа за нещата – или пък вдъхновението от хубава книга, а съвсем друго е умението да се прави бизнес с книгите.
Най-често разпространяваните клишета, свързани с книгите, са няколко… Те показват и „обратната страна“ на четенето
- Издателите прекарват живота си в четене на книги. Вярно е в много случаи, но не е задължително… Най-малкото защото колкото и да обичат книгите, се нуждаят от семейство, приятели или пък здравословни навици. Точно те в един момент карат всеки да ограничи четенето. Разбира се, има и такива, които приемат книгите като чист бизнес. Нали затова си назначават служители в офиса – да четат вместо тях!
- Редакторите са излишни в наше време. Чували сме го много пъти – пък и го виждаме на практика по страниците на доста книги. Обикновено всъщност в динамичните издателства се обединяват позиции и няколко от „операциите“ преди излизане на книгата се изпълняват, да речем, от един-единствен човек. Както може да се предположи, това директно удря и качеството. Някои издатели пестят от редактори, други от коректори… само да не стане така, че читателите да пестят накрая от техните книги!
- Новите технологии ще унищожат книгите – имаше период, в който се вярваше, че е така, особено като се има предвид срива на пазара за печатни издания. Всекидневници и списания направо рухнаха, след като интернет пое диригентската палка. У нас обаче това е резултат и на неадекватния пазар – ако помните, списания и вестници се продаваха най-вече по сергии или вериги, които бързо залязоха. Трудното разпространение предопредели краха на много любими издания. При книгите пък се забелязва обратния феномен – с времето книжарниците възстановяват територии и увеличават присъствието си. Красноречив пример в това отношение е политиката на „Хеликон“ – с обекти в много големи и много малки населени места. Така че да се говори, че новите технологии ще унищожат книгите, е или прибързано, или лекомислено!
- Хората не четат! Този възглас до ден днешен предизвиква масов нихилизъм – най-вече в социалните мрежи, които обаче едва ли са правилното място за четене. Така или иначе, отрицателни коментари от този род винаги се радват на широка подкрепа. Като доказателство за обратното, може да влезете в някоя книжарница и да се огледате. Нима ако хората не четат, рафтовете ще са така натежали от книги?
- Издателят се грижи за рекламата на една книга – тук вече навлизаме крачка навътре в технологията на продажбите. Разбира се, големите издателства – например в САЩ, инвестират огромни суми в налагането на своите автори и разпространението на новите им книги. Но там става дума за процес, който на практика се превръща в част и от шоубизнеса. При нас всичко е по-скромно и в повечето случаи книгите трудно могат да разчитат на някаква реклама. Особено при липсата на интерес от страна на големите медии за отразяването им. Така че тук се разчита на един вид „естествена“ реклама, както стана с наградата, която получи Георги Господинов, или пък разразилата се дискусия покрай сериала „Войната на буквите“.
- Писателите създават книги за „всички читатели“. Може да го чуете често от нашите автори, но това само издава, че желанието им книгата да се купува е по-голямо от умението да анализират книжния пазар. Както всеки друг, и той е съставен от множество ниши, в които „оперират“ определени автори. Така че въпросът е първо да откриеш своята ниша, а после… и своите читатели.
- Литературните награди решават всичко – този въпрос е спорен… Ако се върнем пак на Георги Господинов, той създава своята читателска аудитория вече много години, с много книги. Повечето родни награди обаче са по-скоро културно или интелектуално признание, което не оказва на практика никакво въздействие върху продажбите на една книга. Единствената награда у нас, свързана точно с това дали читателите купуват нещо, е „Цветето на Хеликон“, което излъчва най-комерсиалната книга сред номинираните в предходната година за Наградата „Хеликон“.
