Лира Литературно-рекламна Агенция
Директорът на ФБР, уволнен от Доналд Тръмп, говори за паралелите между бившия президент и босовете на мафията, защо никога не би се кандидатирал за политически пост и за новия си съдебен трилър „Сентрал Парк Уест“
Джеймс Коми става директор на ФБР през 2013 г. след дългогодишна кариера като федерален прокурор. Мандатът му трябва да продължи 10 години, но през 2017 г. той е уволнен от Тръмп, след като започва разследване за евентуална руска намеса в президентските избори от 2016 г. По- късно Коми публикува два документални бестселъра, описващи времето му на този пост. Първият му роман −„Сентрал Парк Уест“, съдебен трилър, чието действие се развива във федералната прокуратура в Ню Йорк, където е работил, беше публикуван тази пролет.
– Винаги ли сте били фен на криминалните романи?
– Докато се занимавах всекидневно с престъпления и тероризъм, ми беше прекалено трудно да чета за тях. Не исках да запълвам краткото си свободно време с романи за работата ми.
– Следователите и хората на перото би трябвало да имат око за детайла, нали?
– Струва ми се, че добрите журналисти и добрите адвокати мислят и общуват чрез истории. Като бях малък, винаги се опитвах да запомня детайлите около някоя случка, за да мога да я разкажа у нас на вечеря.
– Действието на романа ви се развива в съдилищата на Ню Йорк, където сте работили. Има ли елемент на носталгия в този избор?
– Беше ми приятно да се върна мислено на тези места. Виждах се в съдебна зала 318, където се развива голяма част от действието. Но ето какво ме накара да се почувствам едновременно малко странно и прекрасно: докато пишех книгата, най-голямата ми дъщеря оглавяваше Отдела за борба с насилието и организираната престъпност в Манхатънската прокуратура и в същата тази зала водеше дело срещу Гилейн Максуел, съучастницата на Джефри Епстийн. Това ме улесни в създаването на образа на главната героиня Нора, можех лесно да си я представя на тези места.
– Книгата се позовава и на вашия опит във водене на дела срещу престъпни групи в Ню Йорк.
– Животът ми се промени, откакто през 1989 г. гледах изслушването за освобождаване под гаранция на боса на мафията Антъни Салерно, известен като Дебелия Тони, и неговия съобвиняем Винсънт Кафаро с прякор Рибата. Гледах младите прокурори в съда и бях поразен от това колко са непоколебими. Те не прекъсваха отговорите. Когато не знаеха нещо, казваха, че не го знаят. Сякаш бях ударен от мълния, докато седях в онази стара съдебна зала. Винаги съм мразил грубияните и насилниците. Тормозеха ме като дете. И си помислих: „Ето начин да се изправя срещу някои от най-безскрупулните хора в света.“ Прибрах се вкъщи и се обадих на приятелката ми, вече моя жена, и ù казах: „Разбрах какво искам да правя.“
– В мемоара си „Безусловна вярност“ пишете за усещането си, че президентът Тръмп си прилича донякъде с мафиотските босове, които сте разследвали, особено по това, че поставя лоялността над истината…
– Да, забелязах го толкова отрано, че първоначално му се съпротивлявах. Но има нещо, което ми напомняше случки от живота ми като прокурор. Такива впечатления може да са подвеждащи. Това обаче си беше право в целта.
– Беше невероятно, че крайното му поведение толкова бързо се прие за нормално, нали?
– Така мисля. По-голямата част от хората бяха неспособни да проумеят колко лош човек е той, защото заемаше пост, който свързваме с достойнство и значимост. Помня случаи от прокурорската ми практика, в които жертвите на измама защитаваха измамника по време на делото му просто защото не можеха да приемат, че са били измамени. Беше твърде болезнено. Поддръжниците на Тръмп виждат снимките от 6 януари, които им крещят: „Глупаци! Вижте какво направихте!“. Някои от тях осъзнават това. Но повечето хора забравят болката и се потапят по-надълбоко в лъжата.
По-голямата част от хората бяха неспособни да проумеят колко лош човек е Тръмп, защото заемаше пост, който свързваме с достойнство и значимост
– Виждате ли се да напишете роман и за този период?
– Да. Но още не е минало достатъчно време, за да пиша за тези събития. Обмислям трилогия, базирана в Ню Йорк. А след това бих искал да отведа читателите в Белия дом, във ФБР и в Правния отдел на ЦРУ. Прекарал съм доста време на тези места.
– Многократно твърдите, че никога няма да се кандидатирате за политически пост. Имате ли други амбиции в обществения живот или тази глава е завършена?
– Не, никога не бих се кандидатирал. Това просто не е нещо, което ми подхожда. Също така смятам, че се дисквалифицирах от други (юридически) роли. Умишлено се превърнах в политически партизанин след като бях уволнен, защото мислех, че Доналд Тръмп е голяма екзистенциална опасност за демокрацията.
– Има ли романи, които да са ви упътвали в тази нова кариера?
– Преди да седна да пиша, прочетох задълбочено Джон льо Каре. Отчасти защото знаех, че се е борил с въпроса: „Как да пиша за работата си?“ Критиката към ранните му книги е, че описва прекалено подробно бюра, папки и тъй нататък. Писмата му разкриват как в един момент осъзнава, че трябва да добави Берлинската стена и малко бодлива тел. Не съм Льо Каре, но се опитах да направя нещо подобно в „Сентрал Парк Уест“. Не мисля, че приятелите ми от ФБР ще открият нереалистични подробности. Но се опитах да видя дали мога да запазя историята истинна, а междувременно и увлекателна…
