Михаил Зошченко – „Качествена продукция“ , „Слаба опаковка“
АГИТАТОР
Пазачът на авиационното училище Григорий Косоносов си тръгна в отпуска на село.
– Щом е тъй, другарю Косоносов – казваха му приятелите пред заминаване, – като отидете там, ами че проагитирайте ги в селото. Кажете на селяните: ето на, авияцията се развива. Може да се бръкнат за аероплан.
– Не берете грижа – казваше Косоносов, – ще ги проагитирам аз. Другото как да е, но за авияцията хич не се притеснявайте, ще им кажа.
Косоносов замина за село през есента и още в деня на пристигането си отиде в Съвета.
– Аз – каза – искам да агитирам. Щото съм пристигнал от града, та да направим едно събранийце, а?
– Че какво пък – каза председателят, – дерзайте, утре ще събера селяните.
На другия ден председателят събра селяните пред пожарния навес.
Григорий Косоносов излезе пред тях, поклони им се и смущавайки се от неопитност, заговори с треперещ глас.
– Вижте, значи, какво… – каза Косоносов, – авияцията, другари селяни… Щото вие сте народ, тъй де, невеж, затуй аз, таковачка, ще ви кажа за политиката… Тука, да речем, е Германия, а тука Кързън. Тука е Русия, а тука… таковата…
– За какво приказваш, друже? – не разбраха селяните.
– Как за какво? – обиди се Косоносов. – За авияцията. Развива се тя, авияцията… Тука е Русия, а тука – Китай.
Селяните слушаха мрачно.
– Не се мотай – извика някой отзад.
– Не се мотая – каза Косоносов. – Аз за авияцията… Развива се тя, другари селяни. Не може да се отрече. Което си е тъй, тъй си е. Не споря…
– Не се разбира! – викна председателят. – Вие, другарю, елате по-близо до масите.
Косоносов пристъпи по-близо до тълпата и като си сви една цигарка, започна отново:
– Та таквоз де, другари селяни… Правят ероплани и после летят. По въздуха демек. Е, някой, то се знае, не може да се задържи – и се лупне долу. Като оня летец, другаря Ермилкин. За литване – литна, че после като се лупна долу, чак червата му изфръкнаха…
– Че да не е птица – казаха селяните.
– И аз туй викам – зарадва се Косоносов на подкрепата, – знае се, че не е птица. Птицата и да падне, все ѝ е тая, отърси се и пак литне… А тук – ще имаш да вземаш!… Друг пък един летец, другарят Михаил Иванич Попков. Излита той, както си е редът, обаче бам – повреда в мотора… Като се лупне долу…
– Е? – попитаха селяните.
– А, остави!… Друг пък да вземе да падне на едни дървета. И си виси като поп. Уплашил се, трепери, да си умреш от смях… Най-различни случаи има… А веднъж пък една крава да се пъхне под перката. Раз-прас – и на парчета. Къде са ѝ рогите, къде коремът – иди, че разбери… Случва се, и кучета попадат.
– А коне? – попитаха селяните. – Мигар и коне, душицо, попадат?
– И коне – каза Косоносов. – Най-редовно.
– Ай да им се не види макар! – каза някой. – Какво им дошло на акъла! Конете да бастисват… И какво, думаш, друже, развива се тая работа?
– Нали ви разправям – каза Косоносов, – развива се, другари селяни… Вие, таковачка, съберете пари и дайте.
– За какво, друже, да дадем? – попитаха селяните.
– За ероплан – каза Косоносов.
Селяните, като се подсмиваха мрачно, почнаха да се разотиват.
Превод от руски Иван Голев