Живи думи от „Време разделно“

21.10.2022 България

Романът става визитна картичка на Антон Дончев

Живият класик на родната литература ни напусна на 92. Парламентът почете паметта му с минута мълчание – по ирония на съдбата точно председателстващия Вежди Рашидов сътворява бюст за 90-годишния юбилей на писателя.

Сред многото съболезнователни думи прозвучаха и тези на президента Румен Радев. „Отечеството ни се разделя със светла личност”, отбеляза той.

БНТ пък включи в програмата си филма „Време разделно” – в памет на Антон Дончев. Точно книгата, по който е създаден, се превърна и в най-голямата му творба. Писателят сам споделя навремето, че в началото на 60-те тръгва да обикаля Родопите – със 75 лв. командировъчни в джоба. „Още бях неизвестен автор – спомня си той. – И аз обиколих Родопите с тия пари за 15 дни. Никога преди не бях ходил там.”

„Време разделно“ пресъздава събития от втората половина на 17. век. Мястото е онова, което сега наричаме Родопска света гора. Според преданията там имало манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Книгата пък разказва за кървавото ислямизиране на местните. Поколения читатели свързват романа и с образите, които изграждат във филма Йосиф Сърчаджиев, Руси Чанев, Аня Пенчева, Васил Михайлов и др.

Ето живи редове от романа – думи, които парят и изгарят

„Гледал ли си в гората как до огромния смърч, що и двамина не могат да обгърнат, понякога се извива младо буково дръвце, дебело колкото твоята ръчица? А вдигнеш ли глава нагоре, виждаш, че върховете им са един до друг в небето. Такова дръвце трябва да бъдеш ти и да се вдигнеш нависоко.“
„Дошло е време разделно – един отляво, друг отдясно. Няма никой да остане по средата или никъде. И помни – и ние двамата с тебе ще отидем на една страна. Отляво или отдясно. Или при аллаха.“
„Младостта гледа себе си. Младостта е лакома и ненаситна, тя не гледа какво държи в ръцете си. Младото не разбира хубавото. Младото нищо не разбира.“
„Няма да остане човек в тая долина, който да не начертае кръст с кръвта си и да не плюе върху него. Ще ви мъча и убивам с огън, вода, земя и въздух. С желязо, дърво и камък. С остро и тъпо.“
„Човек не може да избяга от съдбата си. Нито от наградата си.“
„И ударих чановете. И тресях елите, като че ли бяха стълбовете на порта към спасението, и удрях сребърните звънци с окървавено чело. А те биеха, биеха и аз пак станах дете, и минах през мрака на майчината си утроба.“
„И сам бог ми каза: „Идете, предайте се на турците и приемете тяхната вяра. Защото е все едно дали ми викат аллах или Исус. Само имайте бог.“
„Всеки бог е бог на живите, и тия, които слизат в гроба, не славословят никой бог.“