Лира Литературно-рекламна Агенция
Поскъпването се усеща осезаемо и при книгите
Проблемите с хартията и печата се появиха още в края на ковид-кризата. Цената на суровината отбеляза покачване на няколко пъти през 2021 г. Постпандемичното поскъпване беше обяснено тогава най-вече с проблемите в логистиката. По същия начин поскъпна например желязото, дървесината или пък прословутите чипове.
Според различни източници хартията увеличи тогава цената си между 4 и 15%. В този период Европа страдаше от липса на суровини от всякакъв характер. Поскъпването се отрази и в печатарските услуги – по неофициални данни те скочиха между 10 и 15%. А това вече нямаше как да не се отрази и на цената на книгите, която беше по-скоро стабилна през последното десетилетие.
Нов удар върху бранша пък нанесе и войната в Украйна. Въпреки че данните за поскъпването са разпокъсани, в някои страни хартията удвои цената си – например в Полша. Това предизвика ново увеличение на крайния продукт, а печатни издания там преминаха изцяло в електронен формат поради невъзможност да се справят с новите условия. Анализатори сравниха темповете на поскъпване на хартията с това на цимента.
Като се прибави растящата инфлация, и у нас увеличението е в размер на десетки проценти. Своето влияние оказва и поскъпването на електричеството и газа. Някои от водещите европейски производители на хартия пък временно намаляват или замразяват производството.
Наши медии описаха процеса – при внос предимно от Русия, цената на хартията се променя на практика всеки месец след началото на военните действия на територията на Украйна. „Капитал” например нарича случилото се на хартиения пазар „перфектна буря”. Според данни, публикувани в „24 часа”, поскъпването в Германия е близо 50%, а вестници спират да излизат и във Финландия.
Това, разбира се, оказва своето влияние и върху цената на книгата. Дълго време тя се движеше у нас масово около 15 лв. По-скъпи бяха изданията с по-голям обем или по-сложна изработка. Така или иначе, цената от 20 лв. е някаква психологическа граница, която повечето издатели се стремят да не преминават. Ако погледнем обаче в раздел „Очаквайте” на „Хеликон”, ще се уверим, че по-скъпите книги вече заемат масово рафтовете. Пример може да е новият роман на Виктория Бешлийска. Дебютната „Глина”, която излезе през 2020-а, има корична цена 18,99 лв. Новата „Сърце” – при сходен обем, ще се продава за 24 лв. Разлика има и в изданието с твърда корица – 23,99 лв. за първия бестселър на авторката срещу 29 лв. за новото заглавие.
По подобен начин може да проследим ръста в цената и при една класическа творба – „Брулени хълмове”. Очакваното ново издание на „Лист” ще е с корична цена от 25 лв. В същото време на пазара все още може да се намери изданието на „Хермес” отпреди две години, за което е отбелязано, че е луксозно и струва 19,95 лв. Същата книга, но с марката на „Хеликон” отпреди година е с корична цена 14,95 лв.
Разбира се, ценообразуването е сложен процес и включва фактори като нов превод, а и оставя възможност на издател и търговец да лавират с отстъпки и да предлагат промоции и изгодни оферти. Така или иначе, тенденцията е книгата да става по-скъпа, което пък отново обръща погледите към библиотеките като място с обществена функция. На всичко отгоре, те могат да дадат на запалените читатели много повече от възможност да изберат книга. Пример за това са британските библиотеки, които изграждат мрежа от места, предлагащи топлина в трудната зима, която ни очаква.
Поскъпването на книгите обръща погледите към библиотеките като място с обществена функция. На всичко отгоре, те могат да дадат на запалените читатели много повече от възможност да изберат книга
Модерните библиотеки отдавна се утвърждават като места, които предлагат и знание, и възможност за общуване. Много от инициативите им целят обединение на общността. Интересен е опитът например в промишления навремето чешки град Острава. В стремежа си да създадат възможност хората да се срещат и да прекарват времето заедно, наред с новите книги библиотеката предлага в един от своите клонове и… шевни машини.
Тук всъщност може би е мястото на един критичен коментар, който се беше появил в нашата фейсбук страница – „Библиотеките като прибежище за бедняци… цивилизовано!” Според наша читателка такова „използване” на тези места е неподходящо. Но като се има предвид цялостната промяна покрай нас – поскъпване, несигурност, повече страх, може би точно разширяването на функциите на библиотеките може да се окаже спасително за малките местни общности. Предлагайки им облекчение на бюджета, възможност да обогатят себе си, а и да разберат повече света чрез инициативи, срещи и общуване. А точно тук и в наше време библиотеките крият сериозни резерви.
