Начало / Интервюта / Поетът и преводач Димитър Христов: Украйна сега е мерилото ни за човечност

Поетът и преводач Димитър Христов: Украйна сега е мерилото ни за човечност

Руската агресия разкри манипулаторите, казва творецът

275275273_445966150656317_1443976649521181547_n

Димитър Христов е изтъкан от поезия – публикува стиховете си още от 80-те години, като има и редица награди за тях. А творчеството му се появява на английски, немски, италиански, но също арабски и дори китайски. Важна част от творческата му кариера са и преводите от украински, като самата Украйна също оценява мисията му да разпространява културата й у нас. Затова и този разговор се мъчи да запълни именно белите петна в разбиранията ни за украинците. Та да схванем в по-голяма пълнота и истинския кошмар на тези дни, в които повтаряме най-вече една дума: война.

– Здравейте, г-н Христов, хрумвало ли Ви е някога, че ще дойде ден поетите да говорят за война вместо за стихове?

– Да. Още с раждането си човек се бори за оцеляване, израствайки, трябва да отстоява духовни и морални ценности… А поетите, които изповядват болките и радостите на съвременниците си, са неизменно на фронтовата линия между доброто и злото. Разбира се, от страната на доброто и истината. Тази война не е свършвала от времето на Омир и отпреди това, та до днес. Но в древногръцката поезия неизбежността на съдбата, думите на оракула, намесата на боговете са се намесвали в сюжетната рамка, в художественото изображение, в действията и позициите на персонажите. А днес майсторите на словото искат да демитологизират заблудите на обществото и на отделния човек (ако той е читател, ако търси истината).

Ще погледна и от друг ъгъл: самият творчески процес е създаване на естетически стойности, на произведения на изкуството. А словото, много повече от нотите и боите за рисуване, носи конкретика, послание към сърцето и съзнанието на читателя. Затова смятам, че истинските поети не са войнолюбци. Но това е така, докато не се наложи да защитават Родината, корените си, свободата, любовта и приятелството между хората. Ботев, Яворов, Дебелянов и цяла плеяда български поети са пример за саможертва и нетърпимост към тиранията.

Аз съм много миролюбив до момента, в който категорично трябва да защитя жертвите на агресия, деспотизъм и античовешки егоцентризъм. Това ме ръководи и в моето творчество. Когато пиша за любов, нежност, красота в отношенията и прелестта на природата, излъчвам светлина. Но когато се лее невинна кръв и агресорът убива безмилостно, аз се превръщам във воин на светлината, за да има мирен живот, изкуство и съзидателност.

– Как се заплете този гордиев възел между два толкова близки народа, имате ли обяснение за това?

– Илюзия е, че украинците и гражданите на Руската федерация са братя. Това измислено братство е разрушено отдавна от експанзията към Киевска Рус на Московското княжество и неговите наследници – Руската империя, Съветска Русия и както става и сега, от днешната путинистка Русия. Вярно е, че Киевското княжество и украинската идентичност предхождат създаването и възмогването на Московското княжество и по-сетнешната средновековна Русия. От България на цар Борис Първи кирилицата и богослужебните християнки книги, преведени на български, отиват в Киев. Два века по-късно тази култура стига до Москва. Много е важно терминологично и научно да бъде изяснена фалшификацията на руската историография, която все още мъти умовете у нас – Киевска Рус не е Русия. Не случайно се пише Россия. Киевска Рус е Украйна, а това е друг народ, друг език, друг манталитет. Но в исторически план трябва да кажем, че украинците са били 350 години под руско робство от имперска и от комунистическа Русия. Поробител и поробен не могат да бъдат братя и вината е в поробителят, който има над 150 закона за забрана на украинския език, фолклор, традиции, който осъществява в различни периоди етноцид и геноцид над украинския народ. Методично е била избивана и репресирана украинската интелигенция… Нека си спомним гладомора в невоенно време през 1932-33 г., когато сталиновата власт изземва всички храни от Украйна и от глад умират над 8 млн. украинци. Гладоморът е признат от много държави за геноцид над украинския народ, някои го наричат и етноцид, съпроводен с жестока русификация и съветизация… Руската историография и политика и до днес крие или изопачава историческите факти, още повече, че съвременна и независима Украйна има ясно изразена воля за приобщаване в Европейския съюз и НАТО. Това не се харесва на евразийската геополитика на Кремъл.

– Сигурно сте в постоянна връзка с приятели, които сега са се озовали в „окото на бурята”, пък и с автори, които сте превеждали. Какво споделят?

– Руската агресия спрямо Украйна не е преставала никога и е била с различен интензитет. Но това военно нахлуване по земя и въздух на руската военна машина в независима Украйна е прецедент в европейската политическа реалност на 21-ви век. То започна с окупирането през 2014 г. на п-в Крим и на части от Донецка и Луганска области, с военна и демографска катастрофа в окупираните части на Украйна. А т. нар. военна операция на Путин от края на февруари 2022 г. е циничен и садистичен акт на имперските апетити на Русия. Украинският народ, цялата интелигенция грабнаха оръжие в защита на родината си. С повечето от моите украински приятели и колеги от различни части на Украйна поддържаме връзка. Голяма част от мъжете са облекли военни униформи, немалко и от жените са доброволки в армията, защитаваща мирното население и свободата си. Всеки ден се питаме със съпругата ми дали онези, с които не успяваме да се свържем, са живи, дали ще ги чуем и видим повече. Украинските писатели отново дадоха пример на интелектуалците от целия свят как се отстояват националните ценности и как се брани отечеството. Впрочем, през последните години в Украйна бяха написани покъртителни литературни произведения с антивоенен и родолюбив дух. Някои от най-талантливите творци описаха руската агресия в окупираните територии не като наблюдатели, а като доброволци в опълчението за защита на родината.

Приятелите и роднините ни споделят гнева си, възмущението си от руската агресия, от бомбардировките и нечовешката злоба и лицемерие на властта в Москва. Споделят гордостта си на украинци, които не се предават и воюват с неприятеля. Споделят и сълзите си за убитите невинни жени и деца, за загиналите защитници на Украйна. Споделят с нас за несгодите на войната, за съдбата на бегълците, които бягат от смъртта, глада и болестите. Споделят недоумението си от позицията на някои руски техни колеги, които подкрепят и обслужват политиката на Путин.

Същевременно, не сме спрели да правим планове за нови преводи и творчески проекти, за развитие на българо-украинското литературно сътрудничество и приятелство, за популяризиране на украинската култура

275205789_4424439877655462_6875332235527638514_n

– Съпругата Ви е украинка – писателката Анна Багряна. Ако сменим фокуса, изненада ли Ви с нещо реакцията на нашето общество?

– Българското общество е разединено. Някои ще кажат: на русофили и русофоби. Но ще си позволя да кажа, че това разделение е на путинисти и на миролюбиви хора с антивоенна нагласа. Не случайно заявявам, че путинизмът е чумата на 21-ви век. Той взаимства елементи на геополитика и регионална политика едновременно от хитлерофашизма, като авторитарен режим, и от болшевизма и сталинизма като руски модел на отношение към съседите и към целия свят. Тази антихуманна доктрина на Путин е както вътре в Руската федерация, така и към нейните съседи и приятели, за каквито се считат не малко от сънародниците ни. С пръст на червеното копче, Путин прилича на натрапник, който гледа на света като на жена, която може безнаказано да изнасилва. Слугата му Лукашенко в Белорус се крепи на репресиите и заплахите от страна на милитаристична и диктаторска Москва.

Ето защо отношението към руската агресия в Украйна е мерило за човечност и култура. Това ме принуди да подложа на съмнение поведението и моралана мои колеги, заблудени от руската хибридна политика и пропаганда. Мнозинството в ООН, демократичните и свободни държави заклеймиха войната на Русия срещу Украйна, а някаква част от домораслата ни интелигенция продължава да търси аргументи в полза на агресора…

Благодарен съм за реакцията на милиони българи в защита на независима Украйна и на мира. Чувството на солидарност и помощта към украинските ни приятели е знак, че можем да бъдем гостоприемни и да съчувстваме на бягащите украинци и бесарабски българи от войната.

– Какво според Вас българите не знаят за Украйна – и това съответно им пречи да схванат в детайли положението сега?

– Мнозинството от българите са облъчени предимно от руската гледна точка за Украйна (както и за България), за историята и настоящето ѝ. Ако повече хора се запознаят с украински и с независими източници на информация, ще разберат, че руската олигархия и путинска Русия са огромна заплаха за мира и демокрацията. Руското влияние и проруската политика се превръщат в бариера на всичко, към което може да се стреми един свободен и миролюбив народ.

Историците още спорят дали у нас е имало фашизъм. Но който познава украинската история, знае, че в Украйна никога не е имало фашизъм с украински корени. Украинският национализъм е като българския патриотизъм – оцелял е и е закален в робство и в отстояване на народния дух и самоопределение. И днес хора, които не са чели биографията на националния герой на Украйна Степан Бандера, повтарят някакви втълпени им лъжи, че Бандера е фашист и престъпник. А враговете на нашата свобода не се ли опитват да твърдят, че Левски и Ботев са престъпници и убийци. Ще спра до тук, защото това е болезнена тема. Тя засяга преосмислянето на понятието патриотизъм. А украинците и в мир, и във война показват на света, че да си патриот и хуманист е висш израз на човешко достойнство.

– Има обвинения, че се манипулира част от информацията в интерес на украинската позиция. Какви са Вашите впечатления?

– Аз имам постоянна информация от хора, на които вярвам, и от медии от Украйна. Следя и много други източници и анализатори. Впечатлен съм от някои забранени и закрити в последните дни руски медии, които почти нелегално дават обективни репортажи и коментари от военната обстановка в Украйна. Но като цяло, официалните руски медии денонощно лъжат, а някои наши медии избирателно повтарят лъжите им. Путин, Лавров и пр. също повтарят своите добре адресирани лъжи за войната. Пленените руски военни в Украйна повтарят, че са тръгнали на учение. А рушат и убиват невинни хора… Трябваше да започне тази руска агресия, за да се осъзнаят и да се стреснат манипулаторите на общественото мнение. Защото, да има такава агресия, са виновни не само генералите в Кремъл, виновни са и повечето руски медии, подклаждащи омраза към Украйна, Европейския съюз и към всеки, който не е техен послушен слуга и проводник на имперската им политика. Затова цензурата и натискът върху медиите в Русия са безпрецедентни.

Българските медии, доколкото са политически и финансово независими, се стремят към обективност. Но под претекст, че трябва да се даде думата на различни позиции, се случва някой да прокламира пропутински идеи и оправдания за кръвопролитията. В такъв момент да застанеш на страната на агресора и да лъжеш колко той е справедлив и хуманен, това е престъпление. За жертвите от действията на руските военни и на сепаратистите в Крим, Луганск и Донецк, между тях и убити и осакатени деца, руски медии и добре платени дори чуждестранни журналисти, обвиняват украинските защитници. Тези заблуди се тиражират и трупат омраза срещу невинни хора. Журналистиката не е само бизнес, както и здравеопазването не е търговия, нужен е висок морал и професионализъм, за да казваш истината на аудиторията!

– Преди да Ви задам тези въпроси, споменахте нещо много дълбоко; че сега е моментът да се самоопределим. Кое е най-същественото, та да го направим?

– В информационната епоха човек трябва да е подготвен, за да пресява и да осмисля всичко, което го мотивира в действията му. Но не е нужно да си ерудиран, да си професионален военен, политик или компютърен специалист, за да избереш своята позиция, ако някой те нападне, ако някой влезе в дома ти да убива и да краде, ако някой те унижава или преследва. Ако не реагираш, ставаш жертва и загиваш.

Същественото е да защитим правото на живот, на самоопределение, на любов и щастие както на всеки индивид, така и на всеки народ.

Българското самосъзнание е трайно увредено от русофилство и болшевизъм. Не отричам желанието на Русия, по-точно на обикновения руски народ, в трудни моменти да се подкрепяме. Но категорично съм против лакейската позиция в обслужването на руските интереси. Това и до днес е язва в българското общество, която ерозира демокрацията. За разлика от преобладаващото в Русия азиатско авторитарно мислене, в България и в Украйна доминират проевропейските хуманни ценности.

– Мнозина си задават със страх въпроса какво ще последва, ако руската инвазия успее. Какво ще е наистина бъдещето за Украйна тогава?

– Без свободна и независима Украйна няма свободна и независима Европа, няма мир, няма бъдеще за света. Надявам се световната демократична общност да си дава сметка за това. Усилията за подкрепа на украинската кауза, за спасяване на бягащите от войната сплотиха както украинците, така и Обединена Европа, държавите в НАТО.

Как устоя всъщност Украйна, според Вас, на агресията вече половин месец? Кое се оказа изненадващото й оръжие?

– Преди всичко това се дължи на високия украински дух и воля за защита на родината. Дължи се и на бойния опит на Украинската армия, на украинското опълчение да се защитават от руската агресия през последните 8 години. Голямо значение има и хуманитарната помощта и военното снаряжение от приятелските страни на Украйна. Политическата и икономическата подкрепа са особено важни в този момент. Санкциите срещу Русия имат дългосрочен ефект, но сега е важно да се намерят ефективни лостове за спиране на руската агресия и деокупацията на украински територии.

Руската армия е демотивирана, митът за нейната непобедимост отново рухна. Путин губи авторитет и почва под краката си, нервничи, заплашва и репресира сънародниците си заради антивоенните настроения. Той отказва да извози мъртвите над 15 хиляди руски военни от Украйна, за да бъдат погребани от близките им. Такава морална и личностна деградация е опасна за световния мир.

Армията и целият украински народ воюват за свободата си, не желаят подметките на руския деспотичен ботуш. Затова мисля, че всеки нормален човек трябва да е на страната на защитниците и героите на Украйна

000000000000000000

– Една украинска художничка беше написала: „Вместо да денацифицира страната ми, Путин украинизира света!”. Има ли нещо хубаво в това, че Украйна наистина е по-популярна отвсякога?

– Да, жертвите са много, цената на това е много висока, но хората се събудиха, прогледнаха за истинските лица на убийците Путин и Лукашенко, на тираните, угнетяващи собствения си и други народи. Днешното украинизиране на света е сигнал за тревога на човечеството пред опасността от гибел на цивилизацията.

– Ако срещнем сега украинска бежанка, какво да й кажем, как да спечелим доверието й? Посъветвайте ни!

– Добра дума, подслон, храна, дрехи и лекарства, ако са необходими. Човешкото благородство и щедрост са важни в такива трудни изпитания за съвестта ни. Ще се наложи да лекуваме не само физическите, но и психическите травми от войната. Тези поражения особено върху децата са ужасяващи.

– Има ли стих, който да изрази какво чувствате в момента?

УКРАИНСКА ПРОЛЕТ
Гибелно живеем,
всеки миг загиваме,
няма панацея,
но да кажем: Стига!
Нека спре войната!
Стига революции!
В ада да изпратим
всички войнолюбци!

И да се прегърнем
двама с теб, любима.
Няма да се върне
кървавата зима.
Не, не е затишие,
няма канонада.
И не сме предишните
весели и млади…

Мир цари, а плачат
хора и природа,
че вилня палачът,
ля се кръв народна.
Но Украйна има
дух висок до Бога!
Зимата отмина
и ще цъфне глогът.

8 март 2022 г.

Много се надявам това мое поетическо заклинание да предрича мир!

Интервю на Красимир Проданов

Прочетете още

gianni-rodari-mostra-02

Джани Родари: И възрастните ме четат, без да си признаят

Създава традицията на добрите истории Писателят е роден през 1920-а – на 23 октомври. Родната …