Лира Литературно-рекламна Агенция
Психотрилърът на ирландската авторка Лиз Нюджънт е безпощадна семейна терапия
Интелигентно заглавие с интригуващо начало – това е първото впечатление от този роман, което се подсилва от стиха на поета Пърси Биш Шели, използван за мото. Веднага си казах – тук пише някой с отношение към литературута, а не гони непременно комерсиален успех. Радвам се, че не сгреших.
„Стаено зло“ рисува с готически маниер съвременно ирландско семейство. Действието тече през 80-те години и за кратко скача в 2016-а, за да подсили равносметката – как е възможно една майка да унищожи, пипайки с кадифени ръкавици, всичко живо около себе си, без да трепне. Може ли да разпознаем профила на социопата и защо подобен човек остава неуловим?
Тези риторични въпроси авторката Лиз Нюджънт поставя като на сцена. Неслучайно самата тя е учила актьорско майсторство, после продължава със сценарии за телевизия, кино и тетър. В романа ѝ последователно „говорят“ засегнатите, техните различни гледни точки са във вид на монолози и това осигурява нужната дистанция, за да „смелим“ насилието. Реално, насилие няма, читателят не го вижда, но разказите на героите създават достатъчно ярки внушения.
Да започнем с образа на Ирландия – през 80-те, сред най-бедните в Европа. Преди да направи своя икономически скок, страната също таи злото в социален план. Затова мнозина от хората, за които четем, или са на помощи, или приемат какъвто и да е труд, или участват в тъмни афери, за да оцелеят.
Семейството на 23–годишния Лорънс привидно не изпада в нищета, наследственото им имение в Дъблин още пази своя блясък, макар и поовехтял. Съдия Фицсаймънс и съпругата му Лидия бдят над Лорънс, защото е единствено дете и му прощават всички тийнейджърски несъвършенства, включително факта, че се развива дебел, недодялан и съучениците го подиграват. Уви, Лидия има по-големи планове за семейството, надхвърлящи разума. Тъй като желанието ѝ за второ дете не се осъществява, тя кара мъжа си да плати на проститутка, която да роди, а понеже жената не изпълнява сделката, хладнокръвно я убиват. Трупът е заровен в двора на имението, но не това е най-страшното. Синът им знае, расте със зловещата тайна, и когато съдията умира от сърдечен удар, двамата с майка си продължават да са в плен на стаеното, здраво циментирано зло. Колкото повече Лорънс отслабва и става мил и чувствителен, толкова повече майката действа с изтънчена жестокост, за да опази него, къщата, и неуравновесения си свят. Третият глас в драмата е на Карън – сестрата на убитото момиче, тръгнала по дирите на целия този кошмар.
Особена магия притежава стилът на Лиз Нюджънт, на моменти преливащ в плътно състояние на забрава, на покой, на вечност, които нищо не е в състояние да наруши
Особена магия притежава стилът на Лиз Нюджънт, на моменти преливащ в плътно състояние на забрава, на покой, на вечност, които нищо не е в състояние да наруши. Особено щом трябва да опише действията на съдийската съпруга – подмолни, обременителни със своята привързаност, или на Карън, тя единствена търпи развитие нагоре и въпреки че се влюбва в сина на хората, които са виновни за смъртта на сестра ѝ, опитва да прости. Накрая бяга. За нас, читателите, остава усещането, че сме се отървали от някаква налудничава сила, и посланието – да отхвърлим навреме властта ѝ, ако не искаме да се озовем затрупани под кривите си добродетели като под купчина камъни в задния двор.
