Символът тръгва от католическите страни, но днес е познат навсякъде
Кристоф фон Шмид е известен у нас най-вече заради пиесата „Многострадалната Геновева”, създадена от Кръстьо Пишурка по неговата „Геновева”. Така че името на немеца оставя белег и върху нашата възрожденска театрална сцена.
Немският педагог, който е също така свещеник, твори предимно за юноши. През 1816 г. той пише разказ, наречен Ostereyer – и така на практика се ражда великденският заек. Според сюжета точно той носи на послушните деца великденско яйце в постелята. Благодарение на писателя милиони деца – особено в католическия свят, търсят великденския си подарък някъде у дома или пък в градината. Традицията става още по-популярна заради шоколадовите зайци, които я допълват. В немскоезичните, пък и други страни, се пекат и специални великденски сладкиши във формата на заек или друго домашно животно. Така дългоухото се превръща в пролетния вариант, да речем, на Дядо Коледа.
Заекът присъствал и в сакралните християнски изображения – като символ на чистотата срещу физическата съблазън
Според мнозина защитници на традицията за заек обаче се говори и в Библията – като за създание малко, което живее на Земята, но е по-мъдро и от мъдреците. И наистина, в ранните векове заекът е изобразяван в краката на Дева Мария – като символ на чистотата срещу физическата съблазън.