Той е измислен автор. Измислена е и рождената му дата: 11 април 1803 година. И уж е роден в Петербург.
Измислили са го и са публикували под това име руските поети братя Жемчужникови (Алексей, Владимир и Александър), Алексей Толстой и може би Александър Амосов. Като са писали комично-абсурдни стихотворения, басни, пиеси, епиграми и афоризми.
Уж съществуващият Козма Прутков имал манията да публикува всичките си текстове на 11-о число на месеца, тоест на рождената си дата.
Понеже и днес, повече от 150 години по-късно, край нас е пълно с измислени, та чак фейк автори и текстове, не е зле да си припомним някои от тези на Прутков. Най-малкото, защото са много по-живи и истински от повечето от сегашните.
П. П. Който пък иска да чете неизмислени автори, нека посети Хеликон.бг.
Всичко хубаво в този живот или е неприлично, или се пълнее от него.
Геният мисли и създава. Обикновеният човек го привежда в изпълнение. Глупакът го ползва и не казва „благодаря”.
Афоризмът е лаконично изразяване на безкрайното.
Саможертвата е цел за куршума на всеки стрелец.
Брачната халка е първата брънка от съпружеските окови.
Ако искаш да си щастлив, бъди.
Главата на човека му е поставена най-отгоре, за да не ходи нагоре с краката.
Ако на клетката на слона видиш табелка „бивол” – не вярвай на очите си.
Смъртта е поставена чак в края на живота, за да ни е по-удобно да се приготвим за нея.
Много неща не ги знаем не защото знаем недостатъчно, а защото тези неща не влизат в кръга на нашите знания.
Не се шегувай с жените – тези шеги са глупави и неприлични.
Къде е началото на този край, с който свършва началото?
На дъното на всяко сърце има утайка.
Ако те попитат кое е по-полезно, слънцето или месечината, отговори: месечината. Защото слънцето свети денем, когато и без това е светло, а месечината – нощем.