Лира Литературно-рекламна Агенция
Често пъти писатели, за да създадат около себе си ореол на тайнственост и да привлекат повече читатели, си измислят псевдоними. Например, Григорий Чхартишвили пише детективски романи под псевдонима Борис Акунин, а Анна Горенко е известна на читателите като поетесата Анна Ахматова. Понякога писателите стигат и много по-далече: те създават така наречената „литературна мистификация”, измисляйки си не само ново име, но и биография, външност, от чието име издават своите произведения. SPB.AIF.RU разказва за петима най-известни измислени писатели в историята на литературата и каква е съдбата на техните създатели.
Козма Прутков
Образът на Козма Петрович Прутков е измислен от четирима поети – Алексей Толстой и братята Жемчужникови. Прутков добива популярност сред читателите през 50-60 те години на XIX век благодарение на своите афоризми и сатирични стихове в списанията „Искра” и „Съвременник”. В произведенията си храбрият поет осмива политическия строй, глупостта на съвременното общество и човешките пороци. Създателите на образа на Прутков измислили и неговата подробна биография. Според тази легенда поетът се е родил през 1803 година в Солвичегодско. Като младеж Козма постъпил на военна служба и дори две години се числял към хусарите. Веднъж на Прутков му се присънило, че някакъв гол генерал с еполети го завел в гората и му показвал скъпоценности. След този сън Прутков бързо подал оставка и преминал на цивилна служба.
В продължение на много години, читателите вярвали в измислената история и приемали Козма Прутков за реално съществуващ поет. Авторите на Козма Прутков му поръчали портрет при художника Лев Лагорио. На портрета Прутков изглеждал доста горделив, с едри черти на лицето и дълги, къдрави коси. Когато разни некоректни автори започнали да използват популярното вече име Козма Прутков, за да печатат собствените си творби, Толстой и Жемчужникови решили да „убият” поета. Козма Прутков умрял на 13 януари 1863 година от нервен срив и стихове от негово име повече не се появили в печата.
Черубина де Габриак
Когато преподавателката от Петровската женска гимназия Елисавета Дмитриева започнала да пише стихотворения, нейното творчество било оценено от Максимилиан Волошин. Той запознал Дмитриева с издателите на списанието „Аполон”, но те отказали да публикуват творбите на начинаещата поетеса. Една от версиите е, че не публикували творбите, защото не харесвали Елисавета, която била много скромна и сдържана. Тогава Дмитриева и Волошин измислили някоя си Черубина де Габриак.
Черубина била испанка, която говорела и пишела на руски език, красавица и вярваща католичка. През есента на 1909 г. де Габриак позвънила в редакцията на „Аполон” и съобщила, че е дълбоко нещастна, а след няколко дни им изпратила писмо в лилав плик. Всички листове със стихове в писмото били силно парфюмирани, а между тях имало сухи листа.
Творбите на Черубина се сторили на цялата редакция прекрасни, ярки и романтични, както и самата неизвестна авторка. Само след няколко месеца в загадъчната испанка били влюбени както читателите, така и издателите на „Аполон”. Скоро поетесата решила малко да пооткрехне тайната и изпратила в списанието своя снимка. За тази снимка Дмитриева се преоблякла, сменила прическата си и сложила на шията си голям кръст. Но читател разпознал в снимката на Черубина преподавателката от гимназията и литературната мистификация била разкрита. Стиховете на де Габриак престанали да се публикуват, а Елисавета Дмитриева изпаднала в творческа криза. След няколко години всички забравили поетесата.
Емил Ажар
Емил Ажар е автор, измислен от Ромен Гари (име, което също е псевдоним на Роман Кацев от руско-еврейски произход), един от най-известните френски писатели на ХХ век. Веднага след публикуването на своя първи роман през 1945 г. Ромен Гари станал истинска знаменитост във Франция. Присъден му е орденът на Почетния легион, а през 1956 година получава най-престижната литературна награда „Гонкур” за романа си „Корените на небето”. След няколко години Гари започва да пише под псевдонима Емил Ажар. Никой от читателите не познавал и не бил виждал изображение на Ажар, но всички били уверени, че той е талантлив начинаещ писател, племенник на Ромен Гари. Книгите на Емил Ажар били много търсени, а през 1975 година тайнственият писател също получил „Гонкур” за романа си „Животът е прекрасен”. И така, Ромен Гари станал единственият писател в историята на литературната награда „Гонкур”, който два пъти я е получавал.
Въпреки успеха, славата и признанието, създаването на измисления персонаж се отразило зле на здравето на Гари. В последните години от живота си той страдал от раздвоение на личността, не само в литературата, но и в личния си живот. Развил нервна депресия и на 2 декември 1980 година се застрелял. След смъртта му следователите намират ръкописа на „Животът е прекрасен” и така обществеността разбира истината за Емил Ажар.
Анжелика Сафянова
Образът на Анжелика Сафянова в Русия през революционната епоха измислил младият драматург Лев Никулин. Начинаещият писател и поет бил талантлив, но въпреки това не го печатали. Никулин дълго търсил начин да стане известен и решил да създаде млада и прекрасна поетеса. И един ден той занесъл в редакциите на няколко списания стихотворения, написани от очарователна дама. Писателят обяснил на издателите, че прекрасно момиче изпуснало записките си, седейки в някаква карета, а той ги прибрал и донесъл в редакцията. Стиховете били подписани от името на Анжелика Сафянова. В творбите си светската дама пишела за любовните си преживявания и възвишени мечти.
Стиховете на Сафянова покорили цял Петербург – четели ги на литературни вечери и студентски срещи. Скоро статия за поетесата се появява в „Литературна енциклопедия”. В нея се говорело, че бабата на Анжелика е сестра на Козма Прутков, но даже и този факт за родство с измисления персонаж не смутил читателите и те продължили да вярват в легендата. Когато творчеството на Сафянова получило всеобщо признание, Лев Никулин разкрил „подмяната”. Читателите въобще не се засегнали и творбите на писателя продължили да се радват на успех. Никулин завеждал бюрото по печата на съветското Полпредство, печатал във в. „Правда” и станал лауреат на Сталинска награда.
Макс Фрай
През 1990-те години руският книжен пазар бил затрупан от книги на западни писатели-фантасти, като в същото време руските автори оставали на заден план – у читателите се оформил стереотип, че те не умеят да създават качествени произведения в жанра „фентъзи”. Тогава писателите Светлана Мартинчик и Игор Степин, известни в обществото само като художници, решили да пишат „фентъзи” под името на западен автор, някой си Макс Фрай. В предговора към първия том на цикъла „Лабиринтите на Ехо”, неразкривайки имената си, те се обявили за собственици на произведението. Съобщили, че този ръкопис им е предоставен от някакъв Макс, който им показал етикет на алкохолна напитка с надпис „alcohol frei” (без алкохол) и заявил, че неговата фамилия се пише точно така. Повече за Макс Фрай те не знаели нищо.
Книгите на новия писател победили конкуренцията и станали лидер на книжния пазар в жанра „фентъзи”. В продължение на пет години авторите успели да запазят пълна анонимност. В интернет на търсене „Макс Фрай” се появявали изображения на афроамериканци, а издателство „Азбука” уверило аудиторията, че Фрай – това е синеок афроамериканец. Литературната мистификация била разкрита през 2001 година, когато телевизионният водещ Дмитрий Дибров в ефира на своето предаване „Нощна смяна” представил на зрителите Мартинчик и Степин като истинските автори на книгите на Макс Фрай. След като тайната била разкрита, Игор Степин спрял да пише и изцяло се посветил на картините, а Светлана Мартинчик продължила да издава книги под името Макс Фрай.
