Начало / Автори / От Козма Прутков до Макс Фрай. 5-има известни измислени писатели

От Козма Прутков до Макс Фрай. 5-има известни измислени писатели

Често пъти писатели, за да създадат около себе си ореол на тайнственост и да привлекат  повече читатели, си измислят псевдоними. Например, Григорий Чхартишвили пише детективски романи под псевдонима Борис Акунин, а Анна Горенко е известна на читателите като поетесата Анна Ахматова. Понякога писателите стигат и много по-далече: те създават така наречената „литературна мистификация”, измисляйки си не само ново име, но и биография, външност, от чието име издават своите произведения. SPB.AIF.RU разказва за петима най-известни измислени писатели в историята на литературата и каква е съдбата на техните създатели.

Козма Прутков

Образът на Козма Петрович Прутков  е измислен от четирима поети – Алексей Толстой и братята Жемчужникови. Прутков  добива популярност сред читателите през 50-60 те години на XIX век благодарение на своите афоризми и сатирични стихове в списанията „Искра” и „Съвременник”. В произведенията си храбрият поет осмива политическия строй, глупостта на  съвременното общество и човешките пороци. Създателите на образа на Прутков измислили и неговата подробна биография. Според тази легенда поетът се е родил през 1803 година в Солвичегодско. Като младеж Козма постъпил на военна служба и дори две години се числял към хусарите. Веднъж на Прутков  му се присънило, че някакъв гол генерал с еполети го завел в гората и му показвал скъпоценности. След този сън Прутков бързо подал оставка и преминал на цивилна служба.
В продължение на много години, читателите вярвали в измислената история и  приемали Козма Прутков за реално съществуващ поет. Авторите на Козма Прутков  му поръчали портрет при художника Лев Лагорио. На портрета Прутков изглеждал  доста горделив, с едри черти на лицето и дълги, къдрави коси. Когато разни некоректни автори започнали да използват популярното вече име Козма Прутков, за да печатат собствените си творби, Толстой и Жемчужникови решили да „убият” поета. Козма Прутков умрял на 13 януари 1863 година от нервен срив и стихове от негово име повече не се появили в печата.

Черубина де Габриак

Когато преподавателката от Петровската женска гимназия Елисавета Дмитриева започнала да пише стихотворения, нейното творчество било оценено от Максимилиан Волошин. Той запознал Дмитриева с издателите на списанието „Аполон”, но те отказали да публикуват творбите на начинаещата поетеса. Една от версиите е, че не публикували творбите, защото не харесвали Елисавета, която била много скромна и сдържана. Тогава Дмитриева и Волошин измислили  някоя си Черубина де Габриак.
Черубина била испанка, която говорела и пишела на руски език, красавица и вярваща католичка. През есента на 1909 г. де Габриак позвънила в редакцията на „Аполон” и съобщила, че е дълбоко нещастна, а след няколко дни им изпратила писмо  в лилав плик. Всички листове със стихове  в писмото били силно парфюмирани, а между тях имало сухи листа.
Творбите на Черубина се сторили на цялата редакция прекрасни, ярки  и романтични, както и самата неизвестна авторка. Само след няколко месеца в загадъчната испанка били влюбени както читателите, така и издателите на „Аполон”. Скоро поетесата решила малко да пооткрехне тайната и изпратила в списанието своя снимка. За тази снимка Дмитриева се преоблякла, сменила прическата си и сложила на шията си голям кръст. Но читател разпознал в снимката на Черубина  преподавателката от гимназията и литературната мистификация била разкрита. Стиховете на де Габриак престанали да се публикуват, а Елисавета Дмитриева изпаднала в творческа криза. След няколко години всички забравили поетесата.

Емил Ажар
Емил Ажар е автор, измислен от Ромен Гари (име, което също е псевдоним на Роман Кацев от руско-еврейски произход), един от най-известните френски писатели на ХХ век. Веднага след публикуването на своя първи роман през 1945 г. Ромен Гари станал истинска знаменитост във Франция. Присъден му е орденът на Почетния легион, а през 1956 година получава най-престижната литературна награда „Гонкур” за романа си „Корените на небето”. След няколко години Гари започва да пише под псевдонима Емил Ажар. Никой от читателите не познавал и не бил виждал изображение на Ажар, но всички били уверени, че той е талантлив начинаещ писател, племенник на Ромен Гари. Книгите на Емил Ажар били много търсени, а през 1975 година тайнственият писател също получил „Гонкур” за романа си „Животът е прекрасен”. И така, Ромен Гари станал единственият писател в историята на литературната награда „Гонкур”, който  два пъти я е получавал.
Въпреки успеха, славата и признанието, създаването на измисления персонаж се отразило зле на здравето на Гари. В последните години от живота си той страдал от раздвоение на личността, не само в литературата, но и в личния си живот. Развил нервна депресия и на 2 декември 1980 година се застрелял. След смъртта му следователите намират ръкописа на „Животът е прекрасен” и така обществеността разбира истината за Емил Ажар.

Анжелика Сафянова

Образът на Анжелика Сафянова в Русия през революционната епоха измислил младият драматург Лев Никулин. Начинаещият писател и поет бил талантлив, но въпреки това не го печатали. Никулин дълго търсил начин да стане известен и решил да създаде млада и прекрасна поетеса. И един ден той занесъл в редакциите  на няколко списания стихотворения, написани от очарователна дама. Писателят обяснил на издателите, че прекрасно момиче изпуснало записките си, седейки в някаква карета, а той ги прибрал и донесъл в редакцията. Стиховете били подписани от името на Анжелика Сафянова. В творбите  си светската дама пишела за любовните си преживявания и възвишени мечти.
Стиховете на Сафянова покорили цял Петербург – четели ги на литературни вечери и студентски срещи. Скоро статия за поетесата се появява в „Литературна  енциклопедия”. В нея се говорело, че бабата на Анжелика е сестра на Козма Прутков, но даже и този факт за родство с измисления персонаж не смутил читателите и те продължили да вярват в легендата. Когато творчеството на Сафянова получило всеобщо признание, Лев Никулин разкрил „подмяната”. Читателите въобще не се засегнали и творбите на писателя продължили да се радват на успех. Никулин завеждал бюрото по печата  на съветското Полпредство, печатал във в. „Правда” и станал лауреат на Сталинска награда.

Макс Фрай

През 1990-те  години руският книжен пазар бил затрупан от книги на западни писатели-фантасти, като в същото време руските автори оставали на заден план – у читателите се оформил стереотип, че те не умеят да създават качествени произведения в жанра „фентъзи”. Тогава писателите Светлана Мартинчик и Игор Степин, известни в обществото само като художници,  решили да пишат „фентъзи” под името на западен автор, някой си Макс Фрай. В предговора  към първия том на цикъла „Лабиринтите на Ехо”, неразкривайки имената си, те се обявили за собственици на произведението. Съобщили, че този ръкопис им е предоставен от някакъв Макс, който им показал етикет на алкохолна напитка с надпис „alcohol frei” (без алкохол) и заявил, че неговата фамилия се пише точно така. Повече за Макс Фрай те не знаели нищо.
Книгите на новия писател победили конкуренцията и станали лидер на книжния пазар в жанра „фентъзи”. В продължение на пет години авторите успели да запазят пълна анонимност. В интернет на търсене „Макс Фрай” се появявали изображения на афроамериканци, а издателство „Азбука” уверило аудиторията, че Фрай – това е синеок афроамериканец. Литературната мистификация била разкрита през 2001 година, когато телевизионният водещ Дмитрий Дибров в ефира на своето предаване „Нощна смяна” представил на зрителите Мартинчик и Степин като истинските автори на книгите на Макс Фрай. След като тайната била разкрита, Игор Степин спрял да пише и изцяло се посветил на картините, а Светлана Мартинчик продължила да издава книги под името Макс Фрай.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 14  юли. Изданието …