flavorwire.com класира десетте най-големи горещини, описани в книги
Тежката жега през последните дни в Северното полукълбо даде повод на портала flavorwire.com да потърси най-горещите епизоди в класическите литературни произведения.
На първо място без конкуренция е „Ад“ на Данте Алегиери. Епичната поема от ХІV век прелива от огнени гробове, реки от кипяща кръв, а в седмия кръг се сипе и огнен дъжд.
Не по-хладно е на второто място – „Английският пациент“ на Майкъл Ондатджи, където главният герой гори в пустинята, след като самолетът му пада. За щастие го спасяват бедуини.
“Чужденецът“ на Албер Камю заема трето място по температура, тъй като жегата, може да се каже, е един от главните герои на романа.
Следва го „На гости в Индия” на Едуард М. Форстър. Описанието на горещините в тази книга се смята за едно от най-поетичните в литературата.
Пети номер в класацията е шекспировата драма “Ромео и Жулиета“ заради тежкия задух в деня на фаталния дуел между Меркуцио и Тибалт, който кара кръвта им да кипне.
Следва горещото лято във „Великият Гетсби“ на Франсис Скот Фицджералд, което кара Дейзи да покани Гетсби на вечеря, а съпругът й – да осъзнае, че тя е влюбена в ексцентричния мъж.
Въздухът е нажежен и в разказа на Ърнест Хемингуей „Какъвто никога няма да бъда“ – докато кара колелото си, героят Ник отбелязва, че жегата деформира тялото му, а металът на оръжията омеква.
Читателят може да се изпоти и докато чете романа „Гроздовете на гнева“ на Джон Стайнбек, описващ убийствено горещото лято в Оклахома, което подсилва драматизма на обеднелите заради Депресията южняци. По повод на това едно от мненията във форума под статията гласи: „Щастлив съм, че живея в Америка в ерата на климатиците!“.
На девето място се класира Рей Бредбъри и „451 градуса по Фаренхайт“ – произведение, в което горенето на книги се усеща почти физически заради натуралистичните описания.
Топ 10 завършва с класиката на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“, чийто герой, освен на пустинен остров, трябва да оцелява и в условията на безбожна горещина.