Лира Литературно-рекламна Агенция
Кристина Цонева
Любовта е може би най-голямата сила в цветния пъзел на живота. Откъдето и да бягаме, каквото и да гоним – разбираме ли го или не, – все се въртим около нея. Редно е тя да има своя празник – 14-и февруари, Св. Валентин, Денят на влюбените.
Едва ли има книга, която можем да назовем тук и да не съдържа капчица любов, защото любовта е във всяко нещо, у всекиго. В съзнанието, в ъгълчето на ума ни, докато минаваме през ежедневието си – щастлива, нещастна, несподелена, изгубена, трудна, трагична, нова, стара, бурна или спокойна – тя все е там.
Някой циничен французин е казал, че за любовната сделка са нужни две страни: едната, която обича, и другата, която благоволява да се остави да я обичат., пише Уилям Текери в „Панаир на суетата“.
Любовта както корона е, тъй е тежък кръст. Когато тя ви проговори, повярвайте ѝ, макар гласът ѝ да руши мечтите ви. Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и с познанието си да станете частица от сърцевината на Живота, пък пише Халил Джубран в „Пророкът“.
И тъй като консенсус по въпроса „Що е това любов?“ няма и едва ли някога ще има, защото тя е най-личното, интимно и строго индивидуално чувство, ние ви предлагаме няколко заглавия, с които ще се опитаме да обхванем широката ѝ гама от нюанси и краски.
Не смяташ ли, че аз съм създадена за теб? Чувствам се така, сякаш си поръчал да ме доставят и съм била изпратена за теб, подобно на часовник, за да ме носиш на ръката си… искам да ме носиш цял живот… – пише Зелда на любимия си Скот, а той изразява обичта си, като построява всичките женски персонажи от произведенията си на образа ѝ и я превръща в най-известната и боготворена муза на XX век. До днес влюбени мъже нарицателно се обръщат към любимите си с „моя Зелда“. Историята им не остава непозната на света. Тя е щастлива и трагична; бурна, шумна и нежна, интимна. Книгата, която ни показва същината ѝ, е „Великият Гетсби“. А на плочата над гроба, в който двамата са погребани заедно, стои последното изречение от романа: Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото.
Ако искате да се потопите по-дълбоко в историята на Зелда и Скот Фицджералд, както и в още тежки, силни и безкрайно истински истории на велики писатели и техните музи, заглавието за вас е „Докато сърцето се надява“ от Инна Учкунова. В тази малка книжка Инна събира огромно съкровище – всички лица и измерения на любовта и ни ги поднася като илюстрира 40 истории с цитати от произведенията на писателите и от личната кореспонденция между тях и любимите им същества.
По-тъжна повест, мрачна пò от тая на Ромео и Жулиета аз не зная. С това емблематично изречение пък завършва една от най-превежданите и издавани в продължения на векове – вечната любовна история – трагедията „Ромео и Жулиета“ от Шекспир. Затова „Хеликон“ ви я предлага в красиво ново, джобно издание, в превод на Владимир Свинтила.
„Там, където бе тя, бе Раят“ е изречението, с което Марк Твен завършва един от най-добрите си разкази – „Дневникът на Ева“, който пише след смъртта на сродната си душа, съпругата му Оливия Клемънс. Разказа можете да прочетете в томчето с разкази на Твен „Банкнотата от 1 млн. лири стерлинги“, а историята им отново – в „Докато сърцето се надява“.
