Наричат го Съвестта на Запада
Майстор на словото, който бележи завинаги миналото столетие – това е роденият в Алжир на 7 ноември 1913-а писател. Губи баща си по време на Първата световна война, не го и помни, защото е само на годинка. Наложило се майка му да работи какво ли не, за да изхранва семейството. Малкият Албер го очаква трудно и бедно детство. Но пък със слънцето на Африка.
Най-благодарен е на учителя си. Точно за него говори и в речта си след получаването на Нобеловата награда за литература през 1957-а. Въпреки че учи в Алжирския университет, е принуден и да работи. И прави какво ли не, дори… прогнози за времето в метеорологичния институт.
Едновременно с литературата в кръвта му се обажда и театърът. Създава аматьорска трупа и организира поставянето на „Братя Карамазови“, като сам играе в една от главните роли.
Наред с театъра, започва да трупа опит и в литературното поле. Работи и като журналист в леви медии. Окончателно обаче привлича погледите през 1942 г. Тогава излиза „Чужденецът“, първият му голям роман. Пет години по-късно следва и „Чумата“. За да се разберат обаче в пълнота стихиите в душата му, помага най-много „Разбунтуваният човек“. На практика там разгръща цялата си концепция за екзистенциализма. Какво е свобода, къде е истината, пита в сборника със студии. Според Камю животът има само едно-единствено измерение, че да е свободен – и това е бунтът.
Факти за Камю
√ Пуши толкова много, че кръщава дори котката си Цигара.
√ Жени се за Симон Ие, когато е на 21. Съпругата му обаче се оказва наркоманка, като бракът им приключва две години по-късно.
√ Втората му съпруга – Франсин Фор, е математичка.
√ Получава Нобелова награда за литература през 1957-а заради – по думите на журито, „огромния принос в обяснението на смисъла, който има човешката съвест“.
√ Загива при автомобилна катастрофа едва на 46.
√ По ирония на съдбата посмъртно е издаден романът „Щастливата смърт“.
… и няколко цитата
› „Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води?”
› „Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.”
› „Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е.”
› „Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата.“