Стратегът Том Сойер

05.07.2019 Читателски дневник

Знаете ли, че от 1 до 5 юли всяка година в американския град Ханибал (щата Мисури) се отбелязват националните дни на Том Сойер? Точно там е роден създателят му Марк Твен и пак там живеят едни от най-популярните му и обичани герои

Всичко може да празнуваме – от стръкче цвят, през имен ден до славна битка, но стане ли дума за Том Сойер, един триумф не стига. От модерна гледна точка, стояща на 143 години от неговото време, щуротиите му приличат ако не на престъпления, то със сигурност на отклонения от нормата – Том непрекъснато лъже, крие се, погажда номера на леля си Поли, пердаши момчетата, не пропуска случай да открадне сладко от килера, играе на гробищата, безобразничи в църквата, бяга от вкъщи, дружи с Хъкълбери Фин – син на пияница, и почти разбива сърцето на първата си любов Беки Шарп. Днес това е сякаш поредица опасни селфита, да не говорим, че през ум не би ни минало как дете ще расне в семейство с роби, и то чернокожи… но нека помислим! Ако се пренесем за миг по поречието на Мисисипи, където Марк Твен е живял, или надникнем в изобретенията, които е разработвал заедно с Никола Тесла, ще оценим пакостите на литературния му герой. Човек трябва да влезе в пряк досег със ситуациите и нещата, за да надвие глупостта, да осмее тесногръдите нрави, да погледне с великодушие към злото и да продължи напред.

СЦЕНАТА С ОГРАДАТА

Mark

Ето цитат в подкрепа на горните думи, прочутия епизод с боядисване на оградата, като наказание от леля Поли:

„Том прекара времето си много хубаво, много весело, в пълно бездействие и с чудесна компания, а оградата бе боядисана с три пласта бяла боя! Ако боята му не беше свършила, той би разорил всички момчета от градчето. Том си каза, че в края на краищата животът на този свят не е толкова безсмислен. Без да знае, той бе открил един велик закон, управляващ човешките действия, а именно: да накараш един възрастен или едно дете да желае нещо, необходимо е само едно – да направиш това нещо трудно постижимо. Ако Том беше някакъв велик и мъдър философ като автора на тази книга, той би схванал, че работа е това, което си длъжен да направиш, а игра – онова, което не си длъжен. И това би му помогнало да разбере защо правенето на изкуствени цветя или управляването на някаква машина е работа, а търкалянето на фигурките на кегелбана или изкачването на Монблан е забавление. В Англия има богати господа, които през лятото карат карети с четири коня, изминавайки двадесет или тридесет мили дневно, защото това удоволствие струва доста пари, но ако за това те получаваха надница, то щеше да бъде за тях работа и те биха се отказали да я вършат.“