Лира Литературно-рекламна Агенция
Николай ФЕНЕРСКИ
Някъде там между 1984 и 1987 година често ми се случваше да ходя при любимата си баба и тя да ми възлага най-различни поетически задачи, свързани със земеделие и животновъдство. Примерно да плевя лехите с доматите, да обръщам с казмата, да тесам с мотиката. Но любимото ми беше да нахлузя гумените ботуши, да взема лопатата и да прескоча в хола на Гошо, който си грухтеше на спокойствие, защото декември още бе далече и нищо не хвърляше сянка върху свинското му битие. Холът му служеше едновременно и като спалня и тоалетна, натрупваше се много органичен отпадък и аз по заповед на стопанката прекарвах РК1 да ми е на сгода и я пълнех догоре с благоухания. (Оператор на РК1 е престижна професия, става дума за Ръчна Количка с 1 колело.) Загребвах плътно и пльосвах лопатите една след друга, след което я изкарвах на торището и я преобръщах там. Три-четири колички и на Гошо му ставаше съвсем чистичко. Миризмата си я спомням до ден днешен, но не ми е противна. Трудотерапията на моята баба ми даде много, възпита ме чудесно. След като си ринал на прасето, после стремежът ти към мечтите е много по-амбициозен. А редовният лаф на всички тогавашни баби и дядовци беше – тук ти смърди, ама като седнеш на масата ти ухае, нали!
Познавам хора, които изпадат в депресия, ако на масата им няма мръвка, та ако ще и най-пропадналата кучешка радост от лев и трийсет и пет да е. Разболяват се, обзема ги отчаяние и вселенска тъга, самосъжалението им стига дотам, че почват да си задават въпроса защо изобщо са се родили на този свят. Без сочна пържола или дори само без едно мижаво кебапче красотата и смисълът на съществуването се изпаряват, при вида на постен боб погледът им помръква, лицата им посърват, обида засяда на гърлото им. В такъв момент те са готови да станат наемни убийци срещу заплащане в свински бутове, ребра, рибици и джолани. И си мисля, че след като има наркозависимост, алкохолна зависимост и всякакви други зависимости, не може да няма и свинезависимост. И сега сигурно се хилите, защото се сещате за поне един свинезависим или самите вие сте такива. Но човек е това, което яде, както казват японците. Нашите клетки се изграждат от веществата, които поемаме с храната. И изразът да се освиним всъщност не е в преносен смисъл.
Евреите не ядат свинско, но Библията свидетелства, че са отглеждали прасета, сигурно за бизнес. Сещам се за два библейски примера, където се говори за прасета. Блудният син като се запилял и профукал всички кинти на татко си, отишъл в една ферма да гледа свине и като нямало какво да яде, посягал и на свинската храна. А вторият случай е с един легион бесове, зли духове, демони, които били обладали един човек, но Христос сторил чудо, изгонил бесовете от човека, те влезли в едно стадо прасета, което пасяло наблизо, стадото се сурнало в езерото и се издавило. Значи може и да са симпатични животни, но отрицателните конотации и културни наслагвания съвсем ясно ни показват, че с прасетата трябва да се внимава. Щото колкото и да е вкусно печеното беконче, ако прекаляваме с него, се получават всякакви ексцесии – високо кръвно, вреден холестерол, подагра, омазнен черен дроб и да не изброяваме повече. На човека му е дадено знание свише, че трябва да внимава какво яде и пие. Не си го е измислил сам. Но трябваше да минат 2016 години от нашата ера, за да докаже японецът Йошинори Осуми, че автофагията на клетките е полезна за организма и дори животоспасяваща.
Това, което ни предлагат книги като „Гладът – приятел и лекарство“ и „Гладуването може да спаси живота ви“, е древно знание, обяснено по съвременен и популярен начин. За да започне да работи нормално разумът ни, да функционира с по-голям КПД мозъкът ни, тялото ни трябва да изпита глад. За да се освежат всички части на анатомията ни, клетките ни трябва да бъдат подложени на стрес и да се изчистят от натрупаните боклуци. Постът има много измерения. Ако преминем през по-ниските телесни нива, имаме шанс да стигнем и до духовните. Време е да изринем на прасенцето вътре в нас, да му почистим кочинката. Изобщо, време е от прасенца да се превърнем в лебеди. Не е невъзможно.
