Елица Матеева
Всяка следваща жена след раздялата е копие на първата. Всеки друг мъж след последния е по-лошото повторение на предишния. Така е в любовта, комедията от грешки се мултиплицира в нови, възможни дубликати, ако си роден на кръстопът. Но никога копието не може да целува устните ти по онзи начин на първия път, никога копието не може да разположи ръцете си върху тялото на любовта, така, както е било в началото. Тъгата и страданието след раздялата са свидетелство, че някога сме били в живота, имали сме живот, което е по-добрата версия, отколкото да нямаш нищо.
Възможно ли е да си само на 25 години, а вече да си написал най-важното за любовта? Да, ако имаш таланта и чувствителността на Рупи Каур. Тя е родена в Пенджаб на 4 октомври, 1992 г., но със семейството си мигрира в Канада. Като малко момиче Рупи Каур се изправя пред трудната бариера на езика – попада в училище без да знае английски, но под влиянието на майка си, чрез рисуване и работа със словото, Рупи развива страст към думите. Започва да пише още като ученичка малки поетични строфи за рождени дни или като послания между съучениците. Завършва реторика и творческо писане в Университета Ватерло в Онтарио. Първата й стихосбирка „Мляко и мед“ излиза през 2015, Рупи илюстрира прекрасно своите поетични откровения. Три години по-късно „Мляко и мед“ вече е в българските книжарници, благодарение на издателство „Сиела“, а преводът на Мария Найденова с прецизността си и усета към словото ни потапя в крехкия свят на Рупи Каур.
„Мляко и мед“ е международен феномен – от стихосбирката са продадени повече от 3 милиона копия, преведена е на повече от 35 езика, застава на първо място на „Ню Йорк таймс“, където остава повече от 100 последователни седмици. През 2017 Каур издава втората си стихосбирка „Слънцето и нейните цветя“, тя също се превръща в световен бестселър.
„ако не си достатъчна на себе си
никога няма да бъдеш
достатъчна за някой друг.“
„Мляко и мед“ се състои от четири вътрешни цикъла признания: „Нараняването“, „Обичането“, „Счупването“, „Изцеляването“. Освен кратката форма, Каур е включила и прозаични душевни споделяния, рецептурник от правила за преодоляването на себе си в раздялата, в порязването след тръгването, в напускането на човека, с когото е имало единение. „Мляко и мед“ извлича максималното от раните, засята теми като насилие, разочарование, загуба, еманципация, феминизъм.
„езикът ми щипе кисело
заради глада от
липсата ти.“
Пътят към оцеляването за Рупи Каур е с помощта на поезията, в нея читателят ще открие кръв, пот, сълзи, парчета любов, които помнят всеки миг на щастие, защото, когато прошепваме: „Обичам те!“ винаги означава „Не искам да си тръгнеш!“. В съзнанието ни се приютява споменът за уханието на земя, билки, градини и на Човек – малко повече от всички нас.