Лира Литературно-рекламна Агенция
Елица Матеева
Тя е незаконната дъщеря на Алдо Гучи, създателят на „Гучи“ – задължителна модна марка на холивудските звезди и кралски величия. Тя е Патриция, описала своята първа среща със света така: „ Появила съм се на този свят, ритайки и пищейки, с помощта на форцепс. Било е девет двайсет и пет вечерта, на първи март. Тежала съм три килограма и двеста грама и според мама съм била „само ръце, крака и голяма уста.“ Баща ми щастливо ме огледал в отделението за новородени, а после нахлул при майка ми с широка усмивка.“ Алдо нарекъл малкото човече „красавица“ – бил на седмото небе от радост, а красавицата зачервена от ярост в знак на възмущение, че се е родила, не спирала да реве.
Патриция Гучи разказва в своята книга „Гучи. В името на моя баща“ с любов и нежност за строгия, отдаден на работата, но и на семейството си родител Алдо. Благодарение на издателство „Premium books“ българският читател се потапя в свят изпълнен с интриги, неочаквани развръзки, любов и предателство. Свят, в който модата е философия, а търговията – диагноза.
Дълго време е било необходимо на Бруна-майката на Патриция, за да отвори сърцето си в един откровен разговор с дъщеря си, да й предостави писмата, които Алдо й е изпращал още в онзи митичен миг, щом видял младата продавачка в първия си магазин в Рим. Бруна е 30 години по-млада от Алдо, съзнавала е сложното време и изпитанията, които предстоят във връзката им, защото да си втора жена, да си любовницата на един преуспял мъж с големи синове и установени обществени позиици, в Италия през 60-те години на едно отлетяло столетие е повече от предизвикателство. Било страдание, грях, трудна карма. Но Бруна се справила за „отличен“.
Фамилията Гучи не разбира за новороденото момиченце, Алдо Гучи тайно изпраща Бруна в Лондон, където тя ражда и по същия тайнствен начин, за да избегне скандала връща своята любима с прекрасната малка „красавица“ в Рим.
„Микеланджело на търговията“, както го наричали в медиите изградил страхотна империя от магазини в Италия, Ню Йорк, Токио и пр. „Гучи“ не било просто поредното модно увлечение, а марка символ на качество, естетика и висок италиански артистизъм.
Бруна е интересна жена. Красива, интелигентна, но и много затворена в себе си. През различни периоди от нелекото си битие тя имала своите депресии, лекувала се и се отдава на вярата в Бог, за да успее да превъзмогне отровните светлини на папараците, негативната енергия на другото, първото семейство на Алдо. Синовете на Алдо получават от своя грижовен баща акции и дялово участие в империята „Гучи“ и може би това е най-голямата грешка на стратега – любящ родител, защото първородните синове са причината за разпада на „Гучи“, за краха в края на 80-те и дори за онова, което Алдо ще трябва да преживее на стари години – престой в американски затвор.
„Той беше мъж с много лица, но в мига, когато пристъпваше прага ми, свялаше всичките си маски.“ – признава Бруна, докато се завръща в спомените си за мъжа, който постоянно повтарял: „дължа ти всичко-никога не съм познавал друга като теб!“ И наистина Бруна е единствената жена, която стои зад Алдо както се казва в брачната клетва, макар че, за да я промълвят и я легализират с подписите е повече от изпитание.
Книгата на Патриця Гучи е достоен материал за екранизация! Най-малко италианската филмова индустрия дължи този знак на почит и преклонение към човека, който е сред великите мъже, променили лицето на световната мода.
На 30 ноември 1981 г., 25 години след първата им среща Алдо и Бруна сключват брак в Ингълсайд Ин – преустроена хасиенда в подножието на планините Сан Хасинто. „Папа изглеждаше толкова красив в морскосиния си костюм с бледожълто цвете на ревера. Не бях го виждала никога по-щастлив, а радостта му беше заразителна. Мама се усмихваше скромно, облечена в красивата си рокля, и изглеждаше забележително спокойна.Взаимната любов, която се излъчваше от тях ме порази.“ Съдбата им е да са заедно, винаги, да се обичат до безнадеждност, защото си принадлежат.
„Любовта е тема, по която се чувствам повече от квалифицирана, за да я коментирам. Може би съм била лишавана от нея като дете, но след всичко, което преживях, сега се имам нещо като експерт“ – пише Патриция. В младежките си години и тя има своите сълзи и разочарования, когато е искала да се занимава с актьорско майсторство. По-късно след като се включва в екипа на „Гучи“, Патриция показва своя усет към визуализирането на марката „Гучи“. Тя научава тайните на витрините и стоките, които трябва да пленят погледа, показва добър нюх в общуването с медиите и презентацията на нови линии. Нейната прекрасна външност се превръща в „бляскав актив“ за младежката публика на „Гучи“ и за разлика от своите батковци никога не претендира за ръковдство, смяна на курса или пък продажба на акции. Патриция е сякаш от друга планета, земна, лишена от агресията на търговеца, проницателна и деликатна. „Момичето на Гучи“, „най-желаното момиче за женитба в света“ според модната секция на „Ню Йорк Таймс“ се оказва най-благодарният наследник. До последния ден на Алдо, подобно на майка си, а понякога дори по-последователно Патриция е опора на баща си.
„На 19 февруари 1990 г., точно месец след като бе починал и само на две врати от стаята, в която бе издъхнал, се роди дъщеря ми Виктория. По силата на някакво свръхестествено съвпадение сестрата, която се грижеше за бебето и мен, беше същата, която бе склопила очите на баща ми“ – си спомня Патриция. Втората й дъщеря Виктория е с деликатно телосложение – слаба и нервна, изискваща повече грижи от първото момиченце на Патриция (Александра). „Сега имах две деца, за които да се грижа, бракът ми още беше в криза и разполагах с безброй разнищени краища, които да сплета, без да споменавам майка си, чиято мъка се беше развила до пълна истерия.“ Но Алдо продължава да посещава в сънищата Бруна. И това е най-силната й утеха.
Алдо Гучи посочва в завещанието си Патриция за „единствена и пълна наследница“, синовете му приживе получават акции и предвиденото от закона, в прощалното писмо на Алдо, прочетено от нотариуса пред всичките му наследници, родителят осъжда „злонамереността и унижението“ на всеки, който го е предал и великодушно прощава с пожеланието семейството му да намери „ хармония, разбирателство и взаична обич в негова памет“.
„Баща ми искаше животът ми да е изпълнен с благодарност и радост. И с негова помощ осъзнах, че е станало точно така.“
Неповторимият Алдо Гучи, нарича Патриция „дар от Господ“, вероятно е бил прав, защото в книгата си, а и с поведението си малкото момиче доказва, че независимо от произхода, независимо от социалния статус, честният човек създава сам биографията си и винаги трябва да бъде „за пример“ като Бруна – вярна спътница в живота, духовната сила, помогнала на Алдо да преодолее всички препятствия. Скромна, но заслужаваща възхищение.
